Определение № 10349 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9818/2023 г.

Производството е по чл.200, ал.2 във вр. с чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. Кемеров от гр.Пловдив. Жалбата е срещу определение №1904 от 09.08.2023г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. дело №1692/2023г. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяната му, отмяна на решение №КЗЗ-12 от 05.06.2023г., т.VI, 82, на Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието и връщане преписката с указания. Ответникът – Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието, с представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано във връзка с оспорване на решение №КЗЗ-12 от 05.06.2023г., т.VI, 82, на Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието /Комисията/. С него на основание чл.40, ал.1, т.9 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и чл.41а от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ, е спряна процедурата за промяна на предназначението на 1659 кв.м. земеделска земя, трета категория, неполивна, собственост на Ц. Кемеров, за изграждане на обект: „Жилищна сграда“ в поземлен имот с идентификатор 00833.6.446 по КККР на град Ахелой, местност „Бабата“. С обжалваното определение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Ц. Кемеров. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решението е законосъобразно. Съдът е приел, че с решението на Комисията законосъобразно е спряна процедурата на основание чл.40, ал.1, т.9 ЗОЗЗ, тъй като в хода на производството по издаване на решение за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди е възникнал въпрос, свързан с изясняване на ограничения, предвидени в специалния Закон за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). По-специално изискването на чл.17, ал.1 ЗУЧК за влязъл в сила общ устройствен план, тъй като се касаело за промяна на предназначението на земеделска земя, която попада в обхвата на охранителната зона „Б“ по смисъла на чл.9, т.2 и чл.11, ал.1 ЗУЧК. Обжалваното определение е правилно. Настоящият касационен съдебен състав приема, че след като за земеделската земя в поземлен имот с идентификатор 00833.6.446, попадаща в охранителната зона „Б“ по смисъла на чл.9, т.2 и чл.11, ал.1 ЗУЧК, е установено, че няма влязъл в сила общ устройствен план (ОУП), то правилно, в хипотезата на чл.40, ал.1, т.9 от ЗОЗЗ, Комисията е спряла производството. В случая не се спори, че земеделската земя попада в охранителната зона „Б“ по смисъла на чл.9, т.2 и чл.11, ал.1 ЗУЧК, тъй като е в обхвата на териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона "А". Според чл.12, т.1 ЗУЧК в зона "Б" се разрешава осъществяване на дейности, свързано със създаване на нови или разширяване на границите на населени места, курорти и курортни комплекси при спазване на следните нормативи за всеки урегулиран поземлен имот: а) плътност на застрояване (П застр.) - до 30 на сто; б) интензивност на застрояване (К инт.) - до 1,5; в) минимална озеленена площ (П озел.) - 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност; г) характер на застрояването - средно, с височина до 15 м. В случая за имота на частния жалбоподател е одобрен подробен устройствен план (ПУП) – ПРЗ с градоустройствени показатели: плътност на застрояване – до 60%, коефициент на интензивност – до 1,2, кота корниз – до 10 м (до 3 етажа), минимална озеленена площ – 40%. Така одобрените устройствени показатели по стария, но действащ Териториален устройствен план (ТУП), не съответстват на посочените изисквания в чл.12, т.1 ЗУЧК. Според чл.17, ал.1 от ЗЧУК промяна на предназначението на земеделски земи попадащи в зона "Б", за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план. В случая за имота на частния жалбоподател има одобрен ПУП – ПРЗ, но не и влязъл в сила ОУП, като такъв е на етап предварителен етап, внесен в МОСВ за процедура за екологична оценка. При това положение с оглед изискването на чл.17, ал.1 от ЗЧУК правилно е спряна процедурата на основание чл.40, ал.1, т.9 ЗОЗЗ, според която Комисията с решение спира процедурата за промяна на предназначението на земеделската земя, когато възникнат въпроси, свързани с изисквания или с ограничения, предвидени в закон, до тяхното изясняване. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че действащия ТУП е еквивалентен на изисквания в чл.17, ал.1 от ЗЧУК влязъл в сила общ устройствен план, както и че одобрения ПУП – ПРЗ на имота съответства на проекта за ОУП. Доводите в тази насока са неоснователни, защото изискването на чл.17, ал.1 от ЗЧУК за промяна на предназначението на земеделски земи попадащи в зона "Б" е това да е предвидено с влязъл в сила ОУП. Законовото изискване е за ОУП, не и за други планове, включително за действащ на основание §6, ал.1 от ПЗР на ЗУТ Териториален устройствен план, или на проект за общ устройствен план. С оглед на тези доводи и като напълно възприема мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.221, ал.2, изр.2, приложими на основание чл.236 от АПК, настоящият състав счете, че обжалваното определение е правилно. Затова то следва да се остави сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,