Определение № 2880 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1404/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Н. Р., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-[населено място], против Определение № 11182/15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1315/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по негово заявление рег. № М-3575/24.06.2025г. на администрацията на затвора за издаване на индивидуален административен акт и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което се иска отмяната му. Ответната страна – Министерство на правосъдието, не изразява становище по основателността на частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. Н. Р. против мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по негово заявление рег. № М-3575/24.06.2025г. на администрацията на затвора за издаване на административен акт, с който министърът да урегулира и реши ситуацията на крайна нищета, в която е поставен молителят и други лишени от свобода, както и проблемите във връзка с процеса на удържане на суми по изпълнителни дела в местата за лишаване от свобода. Предложил е и да се обмисли и възможността за получаване на вещи по време на свиждане с разрешение на началника на затвора. С обжалваното определение Административен съд – Бургас е оставил без разглеждане жалбата на Р., като приел, че липсва годен индивидуален административен акт върху който да се осъществи съдебен контрол. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Не всяко непроизнасяне или липса на отговор от страна на административен орган обаче представлява мълчалив отказ, а само онова непроизнасяне, което представлява правно бездействие да се произнесе с нарочен административен акт във връзка със законоустановените му правомощия, което бездействие от своя страна пряко и непосредствено засяга или застрашава правата и законните интереси на трети лица. Правилно е прието от първоинстанционния съд в обжалваното определение, че в случая се касае за подадено заявление, имащо характер едновременно на предложение или сигнал по смисъла на чл. 107 и сл. от АПК, като актът, с който се произнася съответният орган по чл. 107, ал. 1 АПК няма характер на индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване нито изричното произнасяне, нито непроизнасянето по предложението или сигнала, както се посочва и в чл. 118, ал. 3 и чл. 124, ал. 2 АПК. Следва да се посочи, че обстоятелството, че Р. има интерес от подаване на дадените сигнал и предложения не означава, че подаденото заявление рег. № М-3575/24.06.2025г. може да се определи като искане за издаване на индивидуален административен акт в пряка полза, респ. за защита на лично субективно право. Именно поради това, че не е налице акт, подлежащ на съдебен контрол, подадената от И. Р. жалба до съда е недопустима, както правилно е прието от съда. По изложените съображения, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение