Определение № 5299 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 809/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Обжалвано е било решение от 13.11.2023г. по гр. д. № 681/2023 г. на ОС - Плевен. С определение № 4511/10.10.2024 г. настоящият състав на IV – г.о. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. С молба вх.№ 17697/17.10.2024 г. Б. Е. Г., представляван от адв. Н. Д., моли да бъде определено адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ на ответника пред ВКС на основание чл.38 от Закона за адвокатурата като бъде изменено определението от 10.10.2024 г. в частта му за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – „Илиеви - МГ“ ЕООД не е представил писмен отговор на молбата по чл. 248 ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С определението си от 10.10.2024 г. настоящия състав на IV – г.о. на Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение и не е присъдил разноски за процесуално представителство пред ВКС на ответника от АД „Д. и Д.“. Отговорът на касационната жалба е бил изготвен от АД „Д. и Д.“, чрез адвокат Н. Д., като в същия е обективирано искане за присъждане на разноски на ответника по жалба Б. Г. за процесуално представителство пред ВКС, които да бъдат определени по реда на чл. 38, ал.2, във вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. и бъде осъден жалбоподателя да ги заплати. След преценка на обстоятелствата по делото, настоящия състав на ВКС намира, че молбата е неоснователна. В представени по делото пред въззивната инстанция договори за правна защита и съдействие (лист 37 и 65 гр. д. № 681/2023г. на ОС Плевен) като основание за оказване на безплатна правна помощ от адвокатското дружество в първия е посочен чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв, а във втория е посочено „колега“, без да са посочени доказателства в подкрепа на тези твърдения, а и видно от исковата молба ищецът Б. Г. не е адвокат. Пред ВКС не е представен нов договор за правна помощ и защита, но в отговора на касационната жалба представителят на адвокатското дружество отново е посочил като основание за оказване на безплатна правна помощ чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., в който текст е предвидена възможност за оказване на безплатна правна помощ на материално затруднени лица, но доказателства за такова затруднение на ответника отново не са представени. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и същата се явява процесуално допустима. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции, но разпоредбата на чл. 38 ал.1 ЗАдв. посочва изчерпателно предпоставките, при наличие на които адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка;. материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист, като само при тяхното наличие съдът следва да определи възнаграждението на процесуалния представител. В случая по делото не се установява наличието на нито една от посочените предпоставки, поради което не следва да намери приложение и разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗАдв., според която съдът определя възнаграждението и осъжда другата страна да го заплати. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,