Определение № 4212 от 23.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено определение № 2414/ 14.05.2025 г., в сила от датата на постановяването му, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3787 от 25.06.2024 г. по гр.д.№ 7362/ 2023 г., с което са отхвърлени предявените от Н. С. Я. против УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД, гр.София, искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 131/ 12.05.2022 г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „лекар, началник отделение“ в „Отделение по лицево-челюстна хирургия“ и за заплащане на сумата 20 400 лв, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 12.05.2022 г. до 12.11.2022 г., със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. С определението Н. С. Я. е осъден да заплати на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД, гр.София, 1 600 лв /хиляда и шестстотин лева/ разноски за касационното производство. Ищецът Н. С. Я. е поискал изменение на така постановеното определение в частта за разноските. Твърди, че от страна на процесуалния представител на ответника е извършено едно единствено процесуално действие - подаване на отговор срещу касационната жалба, в който са изложени твърдения за нейната неоснователност. По делото не били събирани доказателства, не били провеждани открити съдебни заседания, проведено било само едно закрито заседание, приключило с постановяване на окончателен акт. Затова счита, че размерът на присъдените разноски в полза на ответника - 1 600 лв, представляващи адвокатско възнаграждение - е прекомерно висок. Моли определението от 14.05.2025 г. да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на ответника бъде присъден адвокатски хонорар в справедлив размер. Ответната страна УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД не взема становище по искането. Съдът намира молбата за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна. Не се оспорва от ищеца, че са налице предпоставките по чл.78 ал.3 ГПК за присъждане в полза на ответника на разноски за касационното производство. Не се оспорва също, че ответникът е направил в това производство разходи за заплащане на упълномощения от него адвокат за осъществената защита в размер 1 600 лв. Единственото твърдение в молбата на ищеца е за прекомерност на уговореното и платено от ответника адвокатско възнаграждение. В този смисъл искането следва да се квалифицира по чл.78 ал.5 ГПК. Цитираната разпоредба предвижда като предпоставка за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи адвокатско възнаграждение, прекомерността му спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото. В този смисъл броят на извършените от страните процесуални действия не може да бъде единствено основание за неприсъждане на платеното от съответната страна адвокатско възнаграждение в пълен размер. Необходима е констатация, че фактическата и правна сложност на делото явно не съответстват на действително полученото от адвоката възнаграждение за неговия труд. В случая правната сложност на делото е значителна, за което е показателен и фактът, че според процесуалния представител на ищеца разглеждането от касационния съд на спора би имало значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. За защита срещу такива твърдения платеното възнаграждение от 1 600 лв с включен ДДС /1 333,33 лв без ДДС/ не може да се счита за прекомерно. Поради това съдът не намира основание да измени постановеното определение в частта за разноските и