Решение № 1765 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8094/2025 г.

6283 от 09.09.2015 г. Програмата е съфинансирана със средства от Европейския фонд за регионално развитие за изпълнението на цел „Европейско териториално сътрудничество“. Това обуславя приложимостта на Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Регламент (ЕС) № 1299/2013). Съгласно чл. 1, § 3 от Регламент № 1299/2013 разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1303/2013 и глава I от Регламент (ЕС) № 1301/2013 се прилагат за цел „Европейско териториално сътрудничество“ и програмите за сътрудничество по нея, освен когато по силата на настоящия регламент изрично е предвидено друго или когато посочените разпоредби могат да се прилагат единствено за цел „Инвестиции за растеж и работни места“. В съответствие с чл. 8, § 4, б. „а“, „i“, „ii“ и „iii“ от Регламент (ЕС) № 1299/2013 в програмата за сътрудничество се посочват разпоредбите за изпълнение, които определят: i) управляващия орган, сертифициращия орган по целесъобразност и одитния орган; ii) органа или органите, определени да изпълняват контролни функции; iii) органа или органите, определени да отговарят за изпълнението на одиторски функции. С Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 г. (Регламент (ЕС) № 1301/2013) са определени задачите на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), обхватът на неговата подкрепа с оглед на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и на целта „Европейско териториално сътрудничество“, както и специалните разпоредби по отношение на предоставяната по линия на ЕФРР подкрепа за целта „Инвестиции за растеж и работни места“ (чл. 1). ЕФРР участва във финансирането на подкрепа, целяща засилването на икономическото, социалното и териториалното сближаване посредством преодоляването на основните различия между регионите в Съюза, чрез подкрепа за устойчивото развитие и структурното приспособяване на регионалните икономики, включително преструктурирането на регионите със западаща индустрия и на регионите, чието развитие изостава (чл. 2). С Регламент (ЕС) № 1299/2013 са определени приоритетните цели и организацията на ЕФРР по цел „Европейско териториално сътрудничество“, критериите за допустимост на държавите-членки и регионите за получаване на подкрепа от ЕФРР, наличните финансови средства за подкрепа от ЕФРР и критериите за тяхното разпределяне, както и се въвеждат разпоредби, с които да се гарантират ефективното изпълнение, мониторинг, финансово управление и контрол на оперативните програми по цел „Европейско териториално сътрудничество“ („програми за сътрудничество“), включително в случаите, когато в такива програми за сътрудничество участват трети държави (чл. 1, § 2). Съгласно чл. 21, § 1 от същия регламент държавите-членки, участващи в програма за сътрудничество, определят единен управляващ орган. Функциите на управляващия орган са нормативно установени в чл. 125 от Регламент № 1303/2013, като в § 1 от същия член се предвижда, че този орган отговаря за управлението на оперативната програма в съответствие с принципа на доброто финансово управление, а в § 2, 3, 4, 5, 6 и 7 са доразвити неговите правомощия с оглед конкретния етап от процедурата по финансиране. Както беше посочено по-горе, Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Гърция – България“ 2014 – 2020 г. е одобрена с Решение № С

6283 от 09.09.2015 г. на ЕК. С това решение на ЕК са одобрени както условията на програмата, така и органите за управлението й по смисъла на § 5, т. 4 ДР ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция преди изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), като следва да се прави разлика между понятията органи за управление и управляващ орган, които не са тъждествени понятия, а са в отношение на общо към специално. В случая като Управляващ орган е определено Министерството на икономиката и развитието на Република Гърция, а предвид трансграничния характер на програмата е определен и Национален орган, който ще подкрепя дейността на Управляващия орган по изпълнението на програмата от българска страна – това е Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на Република България. Правомощията на Националния орган са предвидени в т. 5.3.b от програмата (https://www.mrrb.bg/static/media/ups/categories/attachments/993e9bed57dd2cbf572f4a303d629322b9e7b0d4d6cfbcde773edd7123a5adaa.pdf). По отношение на националния орган в т. 5.3.b, буква „j“ от програмата се предвижда, че е отговорен за предотвратяването, откриването и коригирането на нередностите, извършени на територията на Република България. В съответствие с предпоследния абзац на т. 5.4.а от програмата всяка държава-членка установява свои национални правила относно процедурата за възстановяване от бенефициерите на неправомерно изплатени средства, пряко свързани с финансови корекции, като държавите-членки носят първостепенната отговорност за разследването на нередности, за извършването на необходимите финансови корекции и за предприемането на действия по възстановяване на средствата. В изпълнение на задължението си по чл. 123, § 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и в съответствие с одобрената от ЕК институционална структура на процесната програма, Република България, с Решение № 156 от 21 март 2014 г. чрез централния си колегиален орган на изпълнителната власт - Министерския съвет (МС), е определила органите за управление, контрол, одит и изпълнение на програмите на ЕС за териториално сътрудничество, в които Република България участва за периода 2014 - 2020 г. Съгласно т. 2 от решението на МС Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ на Министерството на регионалното развитие е определена за Национален орган за всяка от двустранните програми за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на Европейския съюз между Република България и Република Гърция и между Република България и Република Румъния. В съответствие с приетото от МС решение в чл. 29, ал. 1, т. 4 от действащия Устройствен правилник на МРРБ (приет с ПМС № 171 от 16 август 2017 г., посл. изм., ДВ, бр. 9 от 27 януари 2023 г.) се предвижда, че дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ изпълнява функциите на Национален орган за програмите за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на ЕС 2014 – 2020 г., в т. ч. между Република Гърция и Република България. В ал. 2, т. 16 от същия член е предвидено, че тази дирекция в качеството си на управляващ орган/национален орган и в съответствие с изискванията на дял II, глава III, раздел I от Регламент (ЕС) № 1303/2013 провежда всички административни производства по администриране на сигнали за нередност и/или измама, съответно определянето на финансови корекции при установени нередности по програмите за европейско териториално сътрудничество по ал. 1, т. 1 – 8, като съобразява действащото европейско и национално законодателство и предприема всички необходими мерки за законосъобразното възстановяване на разходи по програмите. Именно на директора на същата дирекция - М. Обретенов, със Заповед № РД-02-14-684 от 28.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 3, ал. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 1 и 11 и ал. 4 във връзка с чл. 29, ал. 1 и 2 от Устройствения правилник на МРРБ и чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) е възложено да ръководи и организира дейността на Националния орган по Програмата „Интеррег V-A Гърция – България“ 2014 – 2020 г., включително да издава всички индивидуални административни актове по смисъла на ЗУСЕФСУ (т. 3 от заповедта). По горните съображения касационната инстанция приема, че ръководителят на Националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Гърция – България“ 2014 - 2020 г. разполага с компетентност да определя финансови корекции на бенефициери за нередностите, извършени на територията на Република България, като приложим е националният ред за определяне на финансови корекции в ЗУСЕФСУ и съответните подзаконови нормативни актове (в този смисъл Решение № 766 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. дело № 8599/2025 г., VII о.). Следователно оспореният индивидуален административен акт, с който е определена финансова корекция, е издаден от компетентен орган. Въпреки че съдът не е извършил проверка за законосъобразност на административния акт на останалите основания, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид забраната по чл. 227, ал. 1 АПК за повторно връщане на делото за ново разглеждане (делото вече веднъж е върнато за ново разглеждане с Решение № 12010 от 07.11.2024 г. по адм. дело № 8269/2024 г. на ВАС, седмо отделение) касационната инстанция трябва да реши делото по същество. Дефиницията за конфликт на интереси съгласно чл. 61, § 3 от Регламент (ЕС) № 2018/1046 предвижда няколко хипотези: конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. В конкретния случай административният орган не е обсъдил конкретни релевантни факти и обстоятелства, които могат да бъдат проверени и които да установят икономическа свързаност между изпълнителя и възложителя чрез лица, които участват в тяхното управление. Обстоятелството, че двете лица са членове в едно и също сдружение с нестопанска цел не обосновава непременно наличието на общ икономически интерес и конфликт на интереси (в този смисъл Решение № 766 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. дело № 8599/2025 г., VII о., Решение № 5467 от 27.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1711/2025 г., VII о., Решение № 454 от 17.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8323/2024 г., VII о.). Установените от органа факти не са достатъчни да обосноват извод за опорочаване на безпристрастността и обективността при осъществяване на функциите на възложителя в резултат от конфликт на интереси. В обстоятелствената част на административния акт са посочени единствено опосредени връзки между възложител и изпълнител, но по същество липсват мотиви, че тази свързаност е опорочила проведения избор. По горните съображения констатацията за нарушение на чл. 61 от Регламент (ЕС) № 2018/1046 е необоснована и недоказана. Касационната инстанция следва да отмени обжалваното решение в частта, с която е обявен за нищожен административният акт и да постанови друго, с което да го отмени. Предвид липсата на доказано нарушение и на основание за определяне на финансова корекция касационната инстанция не следва да обсъжда мотивите на съда и доводите на страните по въпроса чия е отговорността за възстановяване на сумата по акта за финансова корекция. Тъй като крайният резултат по делото относно основателността на оспорването на административния акт остава непроменен, то съдебното решение е правилно в частта за разноските и в тази част следва да бъде оставено в сила. За касационната инстанция в полза на бенефициера следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 278,23 евро с левова равностойност 2 500 лв. Като взе предвид високата правна сложност на спора, касационната инстанция приема за неоснователно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 227, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение