Определение № 283 от 15.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2162/2018 г.

Делото е образувано по молба по чл. 248 от Регионален център за подкрепа на процеса по приобщаващо образование – С. З., представлявано от директора П. И., чрез адвокатско дружество „С., Т., Х. и С.”, с искане за изменение на решение № 24 от 19 януари 2018 г., постановено по в.гр.д. № 1353/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място]. К. съд в настоящия си състав приема, че следва да прекрати производството по делото и да изпрати искането на съда, постановил посоченото решение, за произнасяне по него. Установява се, решение № 24 от 19 януари 2018 г. е постановено в производство по реда на чл. 250 и чл. 248 ГПК. Исканията за допълване на постановеното по същото дело решение № 316 от 13 октомври 2017 г. в частта относно обезщетението по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ за горницата над присъдената сума до пълния предявен размер, и за изменение на решението в частта за разноските, са оставени без уважение. За производството по чл. 250 и чл. 248 ГПК въззивницата е поискала присъждане на сторените по същото това производство разноски, и съдът е намерил искането за основателно. Настоящото искане за изменение на решението в частта му за разноските, е именно искане за изменение на решението по чл. 250 и чл. 248 ГПК в частта му за разноските, направени в това производство. Ето защо искането следва да се счете като такова по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, а не по ал. 3 на същия текст. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,