Решение № 4862 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12318/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. Ф. Х., гражданин на Сирия, против решение № 33926/17.10.2025 г., постановено по адм. дело № 8733/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 4179/21.07.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил правилно актуалната обстановка в Сирия, както и че е налице реална опасност за живота и здравето на жалбоподателя при евентуалното му завръщане, включително във връзка с възможно привличане към военна служба или участие във въоръжени конфликти. Поддържа се също, че неправилно е прието, че Република Турция представлява трета сигурна държава, както и че са налице противоречия в бежанската му история, които според касатора не са правилно оценени. Иска се отмяна на решението на административния съд. Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. От страна на Върховната касационна прокуратура не е представено становище по касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши служебна проверка на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По делото е установено, че касаторът е гражданин на Сирия, палестинец по произход, роден в гр. Дамаск, мюсюлманин сунит, женен. Самоличността му е установена въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В административното производство му е предоставена възможност да изложи бежанската си история, проведено е интервю с осигурен превод, като протоколът е преведен на разбираем за него език и подписан без възражения. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на И. Ф. Х. против решение № 4179/21.07.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е обсъдил проведеното административно производство, личната бежанска история на кандидата, представените справки относно обстановката в Сирия и Турция, както и релевантните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като е направил извод, че за И. Ф. Х. не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила. Обжалваното решение правилно. При разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е обосновано и релевантните към случая факти са правилно интерпретирани от първоинстанционния съд. Неоснователни са наведените в касационната жалба твърдения за наличие на основания за отмяна на съдебното решение. В съответствие с процесуалните изисквания решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146, т.1- 5 от АПК. Обсъдил е всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл.8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Доводи в тази насока не се излагат от жалбоподателя нито в жалбата, нито пред съда в проведените открити съдебни заседания. В интервюто жалбоподателят е заявил, че проблемите, които е имал са свързани с липсата на пари и опасения, че ще бъде мобилизиран в армията. Заявителя не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. По отношение на опасенията, че ще бъде мобилизиран в армията, сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване, като в този смисъл е и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Неоснователни са оплакванията за неправилно приложение на чл. 8 от ЗУБ. От изложената от самия кандидат бежанска история не се установява да е бил обект на преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Той не твърди да е бил арестуван, осъждан, изтезаван, заплашван от официалните власти, от политически организации, военни формирования или недържавни субекти. Не сочи да е имал проблеми поради етническата или религиозната си принадлежност. Напротив, в интервюто е заявил, че родителите му, сестра му и двамата му братя продължават да живеят в Дамаск и нямат проблеми в Сирия. Обстоятелството, че касаторът е отбил военна служба в периода 2002 г. – 2005 г. и е чул, че може да бъде викан в запас, само по себе си не обосновава извод за преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Не са наведени конкретни твърдения той да е бил реално издирван, призоваван, наказван или заплашван във връзка с отказ от военна служба, нито да е изложен на индивидуализиран риск от преследване по някой от признаците, предвидени в закона. Правилно първоинстанционният съд е приел, че твърденията в тази насока са общи и неподкрепени с конкретни факти. Обоснован е и изводът, че действителните мотиви на касатора за напускане на Сирия и за придвижването му към Европа са свързани предимно с икономически и житейски причини, а не с необходимост от международна закрила. Самият той е заявил, че е напуснал поради липса на работа, загуба на имущество, задължения по заеми и невъзможност да издържа семейството си. Посочил е, че целта му е била да достигне Берлин или Амстердам, където съпругата му имала роднини, както и че е искал да подаде молба за събиране със семейството. След регистрацията си в Република България е напуснал самоволно общежитието и е преминал през няколко държави, достигайки до Нидерландия, където също е подал молба за закрила. Тези данни сочат на последователно миграционно поведение, насочено към установяване в предпочитана държава с по-добри икономически и социални възможности, а не към търсене на закрила в първата сигурна държава, в която е могъл да я получи. Желанието за по-добър живот, работа, по-високи доходи, семейно събиране в предпочитана европейска държава или преодоляване на икономически затруднения е разбираемо от човешка гледна точка, но не представлява основание за предоставяне на статут на бежанец. Международната закрила по ЗУБ не е предназначена да обезпечава избор на по-благоприятна държава за пребиваване, трудова реализация или социална среда, а да защитава лица, които са изложени на преследване или реална опасност от тежки посегателства. Такива обстоятелства в случая не са доказани. Правилни са и изводите относно липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По делото няма данни касаторът да е изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, нито на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Такива конкретни факти не са заявени нито в административното производство, нито пред съда. Общите твърдения за несигурност, последици от войната и икономическа нестабилност не достигат необходимия интензитет на реална индивидуална опасност по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Неоснователни са и оплакванията във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е обсъдил актуалните справки на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ относно обстановката в Сирия, включително тези от 21.07.2025, 10.09.2025 г. и представената пред настоящата инстанция справка от 23.01.2026 г. Съобразено е, че след политическите промени в Сирия от декември 2024 г. обстановката остава динамична и в отделни региони съществуват напрежение и инциденти, но не е установено ниво на безогледно насилие, което да е толкова високо, че всяко цивилно лице, само поради присъствието си на територията на страната или в относимия район, да е изложено на реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността си. Първоинстанционният съд правилно е приложил критериите, изведени в практиката на Съда на Европейския съюз по тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО, съответно относимата уредба на субсидиарната закрила. За да бъде предоставен хуманитарен статут на това основание, не е достатъчно в държавата по произход да съществува нестабилност или отделни прояви на насилие. Необходимо е насилието да достигне такава степен на интензитет и безогледност, че завръщането само по себе си да поражда реална опасност за цивилното лице. По делото такава степен не е установена. Наред с това касаторът не е посочил конкретни лични обстоятелства, които да го поставят в по-висок риск от останалото цивилно население. Не е политически активен, не е членувал във въоръжена или политическа организация, не твърди да е преследван от властите или от други субекти, а семейството му продължава да живее в Сирия без данни за конкретни посегателства спрямо него. Тези факти правилно са отчетени от административния съд при преценката за липса на реална опасност по чл. 9 от ЗУБ. Правилен е и изводът, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 6 или ал. 8 от ЗУБ. Под „други причини от хуманитарен характер“ не следва да се разбира всяко житейско, социално или икономическо затруднение, а само такива обстоятелства, които разкриват реален риск от тежки посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Икономическата несигурност, липсата на работа, желанието за по-добри доходи и стремежът към установяване в държава с по-добри социални перспективи не съставляват самостоятелно основание за предоставяне на международна закрила. Неоснователно е и възражението относно преценката за Република Турция като трета сигурна държава. От данните по делото се установява, че касаторът е пребивавал около една година в Истанбул, живял е на квартира и е работил като бояджия, като в интервюто изрично е заявил, че не е имал проблеми с властите или гражданите в Турция и не е подавал молба за закрила там. Последващото твърдение в жалбата, че е правил опити за регистрация, които не са били удовлетворени, правилно е преценено от първоинстанционния съд като противоречиво и неподкрепено с доказателства. Данните по делото сочат, че за сирийски граждани и палестинци без гражданство с произход от Сирия в Турция е приложим режим на временна закрила, който осигурява легален престой и достъп до основни права и услуги. При липса на конкретни доказателства за обратното, изводът на съда в тази част е обоснован. Не се установява нарушение и на принципа „non-refoulement“. По делото не е доказано, че при връщане касаторът ще бъде изложен на опасност за живота или свободата си, на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или на друга форма на тежко посегателство. Поради това отказът за предоставяне на международна закрила не противоречи на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. В обобщение, първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни факти, правилно е преценил събраните доказателства и е достигнал до законосъобразен извод, че решението на председателя на ДАБ при МС не страда от пороци по чл. 146 от АПК. Касационните оплаквания по същество преповтарят доводи, които са били обсъдени и правилно отхвърлени от административния съд. Не са налице основанията по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. При този изход на спора и с оглед липсата на претенция за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне в тази част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,