Определение № 334 от 19.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1453/2014 г.

И. А. М. и В. Б. М., чрез пълномощника си адвокат Д. К., са подали жалба срещу постановеното по настоящето дело определение № 224/ 21.03.2014 г. С разпореждане от 22.07.2014 г. на същите е указано да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса 15 лв и за датата, на която са получили призовка за доброволно изпълнение, да представят препис от жалбата и да уточнят искането си. Съобщение с тези указания е връчено на адвокат К. на 11.08.2014 г. Те не са изпълнени в срок, поради което жалбата следва да бъде върната. На 05.11.2014 г. е подадена молба от И. А. М., В. Б. М. и Г. К. А., чрез пълномощник адвокат Д. К., с която от съда се иска да обезсили постановеното по настоящето дело определение № 279/ 15.04.2014 г., с което е издаден обратен изпълнителен лист в полза на П. Х. Б. и [фирма]. Като основание за молбата е посочено постигнато между страните по делото споразумение от 14.08.2014 г. Върховният касационен съд намира искането за неоснователно. Съдът може сам да оттегля само тези определения, които не слагат край на делото – чл.253 ГПК. Окончателните си актове съдът не може да оттегля сам, нито като ги отменя, нито като ги обезсилва, освен ако такава възможност не е изрично предвидена в закона. Обезсилването на постановен окончателен акт поради постигане на спогодба между страните съдът може да постанови само по искане на всички страни в производството (арг. чл.249 ГПК), а в настоящия случай искането е направено само от ищците по делото. Актът, с който съдът разпорежда издаване на изпълнителен лист, не е привременен и след като законът не предвижда изрично възможност съдът да го оттегли сам, молбата от 05.11.2014 г. не следва да се уважи. По изложените съображения Върховният касационен съд