Решение № 743 от 8.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 408/2010 г.

Решение № 743 от 8.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 408/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. на М. с. срещу решение от 1.12.09 г. по гр. дело № 3969/09 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Д въззивен състав, с което е обезсилено решението от 30.12.08 г. на СРС, 65 състав по гр. дело № 4753/08 г., производството по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, предявени от С. П. Ц., е прекратено и е разпоредено делото да се изпрати на Върховния административен съд за образуване на дело по исковете за отмяна на заповед № КВ-34/27.04.07 г. на м. - п. на РБ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. По отношение на иска за изплащане на обезщетение за времето, през което С. Ц. е останал без работа, въззивният съд е разпоредил делото да се върне за произнасяне на СРС. С определение № 704 от 23.06.10 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът излага оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касационната жалба С. Ц. моли да бъде оставена без уважение касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира следното: За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало служебно правоотношение и според чл. 124, ал. 1 от ЗДСл споровете във връзка с прекратяването му са подсъдни на Върховния административен съд. Според ТР № 1/2009 г. по т. дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС преди да реши спорът по същество съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговоря на изискванията за валидност и допустимост поради служебното му задължение да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения. В случая въззивният съд не е извършил правилна преценка на допустимостта на първоинстанционното решение, като е приел, че гражданският съд не разполага с компетентност да се произнесе по спора, тъй като се касае за прекратяване на служебно, а не на трудово правоотношение. Преценката на въззивния съд не е следвало да спре до допустимостта на решението, а е следвало да разгледа спора по същество по следните съображения: Данните по делото сочат, че по силата на решение № 286/26.04.07 г. на МС на РБ и заповед № КВ-34//27.04.07 г. на м. - п. на РБ ищецът С. Ц. е заемал длъжността "председател" на Н. статистически институт. Със заповед № 8/25.01.08 г. на министър-председателя на РБ в изпълнение на решение № 29/24.01.08 г. на МС е освободен от длъжността на основание чл. 8, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от Закона за статистиката. Съгласно чл. 19, ал. 4 от Закона за А. за органи на изпълнителната власт се считат и председателите на държавните агенции; държавните комисии; изпълнителните директори на изпълнителните агенции; ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на М. съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Съгласно чл. 3 от Закона за статистиката Н. статистически институт е държавна институция, поради което председателят й е лице от кръга на посочените в чл. 19, ал. 4, т. 1 ЗА. Разпоредбата на чл. 19а ал. 1 ЗА предвижда, че посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. Анализът на посочените разпоредби водят до извода, че ищецът е работил по трудово правоотношение като "председател" на Н. статистически институт. От изложеното следва, че е налице трудовоправен спор относно прекратяване на трудовото правоотношение със С. Ц., поради което делото е подсъдно на гражданския съд. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за разглеждането му по същество от друг негов състав. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение