Определение № 232 от 20.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 4449/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на В. Е. К. и [фирма], съдебен адрес: [населено място] за допълване на определение № 4/03.01.14г. по ч.т.д.№ 4449/13г. на ВКС, І т.о. в частта за разноските. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че молбата е допустима и основателна. С определение № 4/03.01.14г. по ч.т.д.№ 4449/13г. съставът на ВКС, І т.о. не е допуснал касационно обжалване на въззивно определение № 712/10.10.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 838/13г. от Пазарджишкия окръжен съд. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена на 03.02.14г. /дата на пощенското клеймо/, поради което е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Искането на ответниците по частната касационна жалба В. Е. К. и [фирма] за присъждане на разноски е заявено с отговора на жалбата, който инкорпорира и списък по чл.80 ГПК. Видно от представените два броя договори за правна защита и съдействие от 25.11.13г. уговореното адвокатско възнаграждение,в размери от по 300 лв. за всеки от ответниците, е заплатено в брой, в която част договорът има характер на разписка. На основание чл.78, ал.1 и ал.4 ГПК на всеки един от молителите следва да се присъдят заплатените от тях разноски за адвокатско възнаграждение. Уговорените и заплатени възнаграждения на адвоката са в размери по-ниски от определените по Наредба № 1/04г. минимални адвокатски възнаграждение, поради което същите не са прекомерни съгласно чл.78, ал.5 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд