Определение № 3568 от 22.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2145/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Славчева, чрез адв. Овагемова като процесуален представител, срещу определение № 672 от 25.01.2024 г., постановено по адм. дело № 2123/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас. С доводи за неправилност на определението се иска неговата отмяна и продължаване на съдопроизводствените действия. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани от ответника началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Бургас. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на Р. Славчева против отказ, обективиран в писмо-уведомление изх. № 24-33978/03.11.2023 г. на началника на СГКК – Бургас във връзка с отстраняване на недостатъци в проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по подадено от нея заявление рег. № 01-356840/26.06.2023 г. и производството по делото е прекратено. За да обоснове извод за недопустимост на жалбата, съдът приема, че с оспореното писмо са дадени указания на заявителката да отстрани недостатъци по подаденото от нея искане и същото не представлява годен за съдебно обжалване индивидуален административен акт. Определението е неправилно. Административното производство започва по заявление на частната жалбоподателка до началника на СГКК – Бургас за извършване на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Бургас по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР, с което да се отрази промяна в границите и площта на съществуващи имоти в кадастралната карта, като се присъедини част от поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 47202.501.70 към ПИ с идентификатор № 47202.501.1, чрез заличаване на двата имота и нанасяне на нови обекти с проектни идентификатори 47202.501.1599 и 47202.201.1600, промяна в идентификаторите на сгради от 47202.501.1.1 на 47202.501.1599.1, от 47202.501.1.2 на 47202.501.1599.2, от 47202.501.1.3 на 47202.501.1599.3 и от 47202.501.1.6 на 47202.501.1599.6, с цел отразяване в КККР границите на имотите съгласно влязло в сила решение № 1016 от 10.04.2020 г. по гр. дело № 1877/2019 г. на Районен съд – Бургас. С оспореното писмо жалбоподателката е уведомена, че ПИ с идентификатор 47202.501.70 е с трайно предназначение на територията земеделска, а ПИ с идентификатор 47202.501.1 е с трайно предназначение урбанизирана, като при извършена справка на административния орган в Министерство на земеделието и храните не се установява наличие на решение за промяна на предназначението на първия имот. Предвид това началникът на СГКК – Бургас достига до извод за неспазване изискванията на чл. 25, ал. 3 ЗКИР и чл. 61 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., недопускащи съединяването на поземлени имоти с различно предназначение, поради което указва на заявителката в 14-дневен срок от получаване на уведомлението да представи коригиран проект за изменение на КККР. Оспорващата е предупредена, че при неизпълнение на указанията, преписката по заявлението ще бъде прекратена. За характера на акта следва да се изхожда от вложеното в него волеизявление с оглед предизвикваните правни последици. В случая оспореното писмо не може да се приеме като указания за отстраняване на недостатъци в искането по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, независимо от определянето му като уведомление. Съгласно цитираната разпоредба при наличие на недостатъци в заявлението и приложените към него документи, административният орган указва на заявителите тяхното отстраняване в 14-дневен срок, както и последиците от неотстраняването им. Сходна е и разпоредбата на чл. 30, ал. 2 АПК, съгласно която при констатация, че конкретното искане не удовлетворява изискванията на закона, административният орган указва на заявителите да представят необходимите документи в определен срок от съобщението с предупреждение, че в случай на неизпълнение следва прекратяване на административното производство. В конкретната хипотеза писмото на началника на СГКК – Бургас няма изискуемото по чл. 19, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. или чл. 30, ал. 2 АПК съдържание. Изисканата от административния орган корекция в проекта на заявителя не съставлява документ, друго доказателство или информация по смисъла на чл. 36, ал. 1 и ал. 6 АПК, от значение за производството, което да подлежи на събиране по реда на отстраняване на недостатъци в заявлението. Даването на указание с такова съдържание сочи на изричен отказ да се извърши претендираното изменение в КККР по приложената към заявлението на страната скица-проект, доколкото с него не се изисква представянето на пропуснати от заявителката документи, а под формата на коригиране на представения проект по същество се налага подаване на ново искане с друг предмет като условие за продължаване на административното производство. В тази насока и предвид сочените от органа като нарушени разпоредби на чл. 25 ЗКИР и чл. 61 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за създаването, съдържанието, и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри за недопустимост на съединяването на поземлени имоти с различно предназначение на територията или с различен начин на трайно ползване представлява произнасяне по същество по внесения пред него проект. Независимо от наименованието на акта и позоваването на норма от подзаконовия нормативен акт, относима към отстраняване на недостатъци в заявлението, в изложените от ответника мотиви в действителност е формирано волеизявление за отказ да се одобри изменение в КККР в обхвата и параметрите, в които е поискано от иницииралото производството лице. Предвид изложеното, подадената жалба срещу оспореното писмо е допустима, а изводът на съда, че няма характеристиките на индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване, е незаконосъобразен. Обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,