Определение № 5592 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4801/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на С. Е. Л., И. Л. Р., Е. Л. Р., И. Р. С., Л. С., Т. С. И., С. Т. И., П. С. И., Р. С. Д., Е. Р. С., Р. И. А. и В. И. В., всичките чрез техния пълномощник, срещу определение № 379 от 04.03.2025 г., постановено по адм. дело № 699/2024 г. по описа на Административен съд – Перник. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Прави особено искане за конституиране като жалбоподатели по делото на останалите наследници на И. В. Б. освен С. Е. Л.. Ответникът – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Перник в писмен отговор изразява възражение за неоснователност на жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима само по отношение на жалбоподателя С. Е. Л.. Производството пред Административен съд – Перник е образувано по жалба на С. Е. Л. против мълчалив отказ на началника на СГКК-Перник да се произнесе по нейно заявление с рег.№ 01-582538/23.10.2024 г. за вписване за обекти в сграда с идентификатор 55871.505.553.10 по КККР на гр. Перник -34 броя самостоятелни обекти като съсобственици на лицата по съдебно решение № 256/05.04.2002 г. по гр. дело № 617/1999 г. на Окръжен съд – Перник. С определение № 379 от 04.03.2025 г., постановено по адм. дело № 699/2024 г. по описа на Административен съд – Перник жалбата й е оставена разглеждане и производството по делото е прекратено. Предвид изложеното, частната жалба на И. Л. Р., Е. Л. Р., И. Р. С., Л. С., Т. С. И., С. Т. И., П. С. И., Р. С. Д., Е. Р. С., Р. И. А. и В. И. В. следва да се остави без разглеждане по реда на чл. 213а, ал. 6, т. 2 във връзка с ал. 2 и чл. 215, т. 1 АПК, а производството по делото да се прекрати в тази част. За да се произнесе по съществото на частната жалба на С. Е. Л., настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното определение на основание чл. 159 т. 4, във връзка с т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на Л. против мълчалив отказ на началника на СГКК-Перник, а образуваното въз основа на нея производство прекратено. За да достигне до този резултат съдът е развил доводи, че липсва годен индивидуализиран административен акт, върху който да се осъществи съдебен контрол и е налице отпаднал интерес от търсена защита, поради вече извършено вписване на съсобствениците към момента на постъпване на жалбата в съда. Така постановеното определение е правилно. Данните по делото сочат, че в Службата по геодезия картография и кадастър – Перник е постъпило заявление на Областна администрация – Перник вх. № 01-30445 от 18.01.2024 г. с приложен площообразувателен протокол и обяснителна записка към него за определяне на квадратурите, идеалните части и общите части на обектите в административна сграда с идентификатор 55871.505.553.10 по КККР на гр. Перник. С подадено от оспорващата заявление вх. № 01-582538 от 23.10.2024 г. е поискано вписване като съсобственици в кадастралния регистър на лицата по приложено съдебно решение № 256 от 05.04.2002 г. по гр. дело № 617/1999 г. на Окръжен съд – Перник, влязло в сила на 18.06.2002 г., с приложено удостоверение за наследници на лицето И. В. Б.. Представени са по делото схеми на самостоятелни обекти в сградата и извадка от кадастралния регистър, от които е видно вписването в него наред с Областна администрация – Перник на посочените в съдебния акт наследници на И. Б.. Според писмо вх.№ 414 от 18.02.2025 г. на началника на СГКК-Перник, административната услуга е извършена на 06.12.2024 г., съответно жалбата срещу мълчалив отказ на органа е подадена на 09.12.2024 г. Предвид изложеното, правилен е изводът на съда за липса на предмет на оспорването на С. Е. Л., доколкото към момента на подаване на жалбата й до съда нейното заявление е удовлетворено като лицата по решение № 256 от 05.04.2002 г. по гр. Дело № 617/1999 г. на Окръжен съд – Перник са вписани като собственици в кадастралния регистър на недвижимите имоти. Неоснователно е възражението за частично удовлетворение на заявлението на оспорващата, предвид представени по делото 26 бр. схеми на самостоятелните обекти в сградата, при нанесени в кадастралния регистър като собственост на Областна администрация – Перник 34 бр. самостоятелни обекта в сградата. В случая от заявлението на Л. не става ясно в данните на кои от самостоятелните обекти в сградата иска да направи промяна, тъй като не сочи конкретни идентификатори. За същата е налице възможност на предяви ново искане за промяна в кадастралния регистър. Направеното в частната жалба искане за конституиране като жалбоподатели по делото на останалите наследници на И. Б. (изброени в частната жалба са лицата И. Л. Р., Е. Л. Р., И. Р. С., Л. С., Т. С. И., С. Т. И., П. С. И., Р. С. Д., Е. Р. С., Р. И. А. и В. И. В.) следва да бъде оставено без уважение. От една страна съдебното производство е образувано по жалба срещу мълчалив отказ по еднолично заяление на С. Е. Л. единствено от самата нея, съответно в текущото частно производство срещу определение за оставяне на жалбата й без разглеждане, допустимо е само нейното участие като частен жалбоподател, поради което настоящият състав следва да се произнесе единствено по нейната частна жалба. На второ място, дори и такова искане да бъде отправено към инстанцията по същество при евентуално връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, съдът може да конституира заинтересовани страни по делото по реда на чл. 154 във връзка с чл. 153, ал. 1 АПК, но не и по искане на един жалбоподател да конституира други жалбоподатели при липса на представителна власт или лично депозирано от тях оспорване. Освен това, предвид крайния резултат на делото – потвърждаване на прекратителното определение, това искане е лишено от правен смисъл, тъй като съдебното производство е приключило. Ако някои от изброените лица счита, че е неблагоприятно засегнат от издаден административен акт, съответно приравнен на него мълчалив отказ по силата на законова фикция, всеки от тях може да оспори същия на собствено основание при спазване на преклузивните срокове за обжалване. С оглед горното, оспореното определение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение