Определение № 50313 от 09.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1235/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от касатора П. Д. В. от [населено място], общ. Лесичово, чрез процесуалния му пълномощник, съдържаща искане към съда да измени решение № 50109 от 11.10.2022 г. по настоящото дело в частта му относно разноските. Формулирано е искане за присъждане в полза на Адвокатско дружество „Д. и Х.“ на допълнително адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 752.56 лв. с ДДС за оказаната безплатна правна помощ на материално затруднено лице за предходните две инстанции, от които 360 лв. с ДДС и 1 392.56 лв. с ДДС, съответно за първоинстанционното производство и за развилото се производство пред въззивния съд, съобразно изхода от спора във ВКС след допускане до касационен контрол на въззивното решение, както и за изменение на първоинстанционното и въззивното решения в частта, с която В. е бил осъден да заплати на ответното застрахователно дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК допълнително сумата от 1 470.74 лв. – разноски пред Окръжен съд – Пазарджик, респективно 606 лв. – сторени разноски пред Апелативен съд – Пловдив. Молбата е аргументирана с нуждата от преразпределение на отговорността за разноски при инстанционното разглеждане на спора с оглед приетия за окончателен от касационната инстанция справедлив размер на претендираното от ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Ответникът по молбата – „Ливърпул Виктория Иншурънс Къмпани Лимитид“ ООД („Liverpool Viktoria Insurance Company Limited“), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК не изразява становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, и е допустима. Разгледана по същество – молбата е и основателна. С първоинстанционното решение № 108 от 13.08.2020 г. по т. д. № 86/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик „Ливърпул Виктория Иншурънс Къмпани Лимитид“ ООД е осъдено да заплати на П. Д. В. следните суми: 80 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, 52.20 лв. за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, както и 1 265.60 лв. за претърпени имуществени вреди – увредени детайли (части) по собствения му лек автомобил, всички настъпили от ПТП, реализирано на 11.03.2018 г., с делинквент П. С. Б.-Т., управлявал МПС марка „Джип“, модел „Ч.“, рег. № GP 03 XMC, ведно със законната лихва за забава върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, като искът за присъждане на неимуществени вреди за разликата над присъдените 80 000 лв. до претендираните 100 000 лв. е отхвърлен като неоснователен. Съобразно изхода на спора в първата инстанция застрахователното дружество е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Д. и Х.“ сумата от 3 516 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо от ответника съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, респ. ищецът е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от общо 750 лв. – адвокатско възнаграждение и депозит за вещи лица, съразмерно на отхвърлената част от исковете. С решение № 260000 от 04.01.2021 г. по в. т. д. № 629/2020 г. по въззивна жалба на застрахователя срещу първоинстанционното решение в частта му, с която искът на ищеца за претърпените неимуществени вреди е уважен за размера над 30 000 лв. до 80 000 лв., Пловдивски апелативен съд частично е потвърдил решението на Окръжен съд – Пазарджик в обжалваната му осъдителна част за размера над 30 000 лв. до 40 000 лв., а за останалата осъдителна част до пълния присъден размер от 80 000 лв. решението е частично отменено и искът е отхвърлен. С оглед изхода от спора във въззивната инстанция първоинстанционното решение е потвърдено и в частта му относно присъдените в полза на застрахователя разноски в размер на 750 лв., като ищецът-въззиваем е осъден да заплати на ответното дружество сумата от още 1 470.74 лв. – сторени разноски за първата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете, и сумата от 606 лв., дължима за въззивното производство, респ. – за оказаната безплатна правна помощ дължимите от ответника-въззивник адвокатски възнаграждения са определени и присъдени в размери съответно от 2 123.44 лв. с ДДС и 2 076 лв. с ДДС. С решение № 50109 от 11.10.2022 г. по т. д. № 1235/2021 г. по описа на ВКС след допуснато касационно обжалване е отменено решение № 260000 от 04.01.2021 г. по в. т. д. № 629/2020 г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната му пред касационната инстанция част, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът на П. Д. В. срещу застрахователя е отхвърлен за разликата между 40 000 лв. и 80 000 лв., и вместо това застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение в размер на още 40 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП. С касационната жалба касаторът – настоящ молител, е поискал присъждане на разноски, направени за всички инстанции, съобразно уважената част от предявените искове. С постановеното окончателно решение ВКС се е произнесъл само относно дължимото съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) на Адвокатско дружество „Д. и Х.“ възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на касатора в производството пред ВКС. Дължимите на същото основание възнаграждения за оказаната правна помощ пред първата и втората инстанции са останали неприсъдени от ВКС съобразно приетия от последната инстанция нов размер на обезщетението за неимуществените вреди. Не са преразгледани и присъдените в тежест на ищеца разноски при инстанционното разглеждане на спора. С оглед на изложеното следва да се уважи молбата и се измени постановеното решение № 50109 от 11.10.2022 г. в частта му за разноските. Като взе предвид окончателния изход от спора, становището на настоящия съдебен състав е, че не е налице основание ищецът да понесе отговорност за присъдените на ответника разноски в размер на 606 лв. във въззивното производство, нито в негова тежест следва да бъдат възлагани сторените от застрахователя и допълнително присъдени с въззивното решение разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 470.74 лв. Съобразно приетия от ВКС размер на обезщетението за неимуществени вреди на Адвокатско дружество „Д. и Х.“ за оказаната безплатна правна помощ във въззивната инстанция следва да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ във вр. с § 2а от ДР на НМРАВ адвокатско възнаграждение в допълнителен размер от 360 лв. с ДДС (разлика между действително дължимия размер от 2 436 лв. с ДДС и присъдения такъв от Апелативен съд – Пловдив от 2 076 лв. с ДДС), както и на същото основание адвокатско възнаграждение в допълнителен размер от 1 392.56 лв. (разлика между действително дължимия размер от 3 516 лв. с ДДС и определения от Апелативен съд – Пловдив от 2 123.44 лв. с ДДС) – за защитата на ищеца в първоинстанционното производство, или общо сума в размер на 1 752.56 лв. с ДДС. Предвид горното, като счете молбата за основателна, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение