Определение № 623 от 22.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2850/2021 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на И. П. Г., чрез адв. С. А., с вх. № 2944/16.07.2021 г. за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 14/21.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 151/2021 г. по описа на Апелативен съд Бургас, с което след отмяна на първоинстанционното решение на Бургаския окръжен съд, е уважен предявения от Щ. Р. Т. срещу молителя И. П. Г. иск с правно основание чл.190, ал.2 ЗЗД за сумата от 9 769,64 евро. Касационната жалба с вх. № 2966/16.07.2021 г. срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК. С молбата за спиране са представени доказателства за внесено на 16.07.2021 г. обезпечение в размер на 19 107,76 лв. / левовата равностойност на 9 769,64 евро по фиксинга на БНБ/, като е налице и потвърждение от длъжностно лице - счетоводител за постъпването й по сметката на ВКС към днешна дата. Върховният касационен съд, намира, че искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е процесуално допустимо, а видно от приложеното с молбата платежно нареждане от16.07.2021 г., удостоверяващо внасянето на сумата от 19 107,76 лв., са осъществени предпоставките по чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Гореизложеното мотивира настоящият състав на съда да приеме, че искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е основателно и като такова следва да бъде уважено, поради което