Определение № 156 от 01.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2040/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Х. Г. срещу разпореждане от 15.10.2019 г. по ч. гр. д. № 1130/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от страната частна касационна жалба срещу определение от 17.06.2019 г., с искане да бъде отменено като неправилно. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.276, ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С въззивно определение № 2006/17.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1130/2019 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено първоинстанционно определение № 12603/04.06.2018 г. по гр. д. № 6333/2017 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на Е. Х. Г. срещу Столична община. Постановеното въззивно определение е обжалвано с частна касационна жалба, постъпила на 12.07.2019 г. С разпореждане от 23.07.2019 г. последната е оставена без движение като нередовна с указания, връчени на 28.08.2019 г., да се представи платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС, препис от жалбата за връчване на насрещната страна, мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и доказателства за учредена представителна власт на адв. В. пред касационната инстанция. С молба от 03.09.2019 г. е представено пълномощно в полза на адв. В.. Посочено е, че жалбоподателката е освободена от внасяне на такси за производството и е направено искане за продължаване срока за изпълнение на останалите указания. С разпореждане от 04.09.2019 г. срокът за изпълнение на указанията е продължен с 14 дни, считано от горната дата. С разпореждане от 15.10.2019 г., предмет на обжалване по настоящото дело, въззивният съд е констатирал, че дадените на страната указания не са изпълнени в цялост, поради което подадената от Е. Г. частна касационна жалба е върната поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности. Прието е, че указанията не са изпълнени и в продължения срок за тяхното отстраняване, който е започнал да тече от изтичането на първоначалния. Независимо от неправилно даденото указание за представяне на изрично пълномощно /представеното по делото е за всички инстанции/, в продължения от съда срок не е било изпълнено указанието за внасяне на дължимата държавна такса. Неговото неизпълнение, както и неизпълнението на указанието за представяне на препис от жалбата, са достатъчни за нейното връщане. Действително, в първоинстанционното производство ищцата – жалбоподател е направила искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, но не е постановен акт на съда по реда на чл.83, ал.2 ГПК. Пред въззивната инстанция не е било направено такова искане. Неизпълнено е и указанието за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е оплакването, че съдът е следвало да съобщи на жалбодателката за продължаването на срока за изпълнение на указанията. За продължения срок съдът не е длъжен да уведомява страната, а тя сама следи за произнасянето по молбата, тъй като продълженият срок започва да тече от изтичане на първоначалния - чл.63, ал.2 ГПК. Ето защо, са несъстоятелни изложените в частната жалба съображения, че съдът е следвало да изпрати съобщение до страната за продължения срок за изпълнение на частично неизпълнените указания. С оглед на това, разпореждането за връщане се явява правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.