Решение № 440 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3464/2015 г.

Решение № 440 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3464/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на "И АР Джи Капитал-3" АДСИЦ против решение по адм. д. № 3174/2014 г. по описа на АС-Варна. Иска отмяна на решението с оплаквания за неправилност поради материална незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Няма легална законова дефиниция на полумасивна конструкция в ЗМДТ, нито в друг нормативен акт. Неправилно съдът се обосновава със заключение на съдебния експерт, който повтаря определение в "Условни знаци за кадастрални планове на населени места и незастроени терени" издадени от МРРБ през 1993 г., но не са подзаконов нормативен акт, защото не са публикувани. В ЗМДТ няма определение кои сгради са полумасивни, поради което жалбоподателят е затруднен какви други доказателства да посочи извън представените, за да обоснове тезата си. Неправилно съдът е разместил доказателствената тежест. Решението е материално незаконосъобразно, защото административният орган не се е мотивирал поради какви причини сградите са масивни с код М3, а не с код М1 или М2.Не се дължат лихви, защото данъкът е плащан реално и следователно лихвите следва да се начислят от момента на издаване на РА, а не към момент, когато се плащат по принцип данъците.

Ответната страна кметът на община Варна не е изразил становище.

Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 132/27.01.2015 г. по адм. д. № 3174/2014 г. по описа на АС-Варна е отхвърлена жалбата на "И АР Джи Капитал-3" АДСИЦ против РА № МД-РА-006/12.06.2014 г. издаден от началник отдел "КРДПС" и главен инспектор като орган по приходите при община Варна, с който за периода от 2011-2013 г. са установени задължения за довнасяне на данък недвижими имоти за три сгради общо в размер на 2 287,82 лв. главница и лихви към 14.05.2014 г. в размер на 406, 62 лв., потвърден мълчаливо от кмета на общината. Съдът се е обосновал с изслушаната и неоспорена от страните комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, с която е доказано, че сградите, декларирани от жалбоподателя не са полумасивни, а масивни тип М3, масивни монолитни, поради което дължимият данък е по-висок размер, изчислен върху данъчната оценка по чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ, която предвид чл. 21 от ЗМДТ за недвижимите имоти на предприятия е по-високата измежду отчетната стойност и данъчната оценка, съгласно приложение № 2.

Решението е обосновано и материално законосъобразно. При извършената съдебна проверка настоящата съдебна инстанция не установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 170 от АПК относно тежестта на доказване. Към ревизионния акт са изложени мотиви за конструкцията на всяка от трите сгради: сграда № 1 производствен мебелен цех, сграда № 2 производствена авторемонтна и сграда № 3 компресорно, всяка от които има идентификатор. Посочени са данъчната и отчетната стойности на имотите и платените задължения, определени въз основа на декларациите на жалбоподателя по чл. 14 от ЗМДТ, в които е отразено, че същите са полумасивни . Доказателството, на което ревизиращият орган се е позовал е писмо на район "Младост" община Варна, изх. № МД-Т14000231ВН 002МЛ/ 11.02.2014 г., в което е посочено, че сградите на ул. "Орех" № 2 с посочени идентификатори съответстват на конструкция М3 (монолитни, масивни), съгласно ЗМДТ. Нормите за данъчна оценка на недвижими имоти са в Приложение № 2 към ЗМДТ, като в Таблица № 1 към чл. 5 са посочени конструкциите. За ПН (паянтова) и ПМ ( полумасивна) няма определение, макар в утвърдения образец на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ да има графи за попълване от декларатора, но без описание на такъв тип конструкция. Указанията за попълване също не съдържат определение за полумасивна сграда. Единствено в т. III "Населени места" от поясненията за употреба и изчертаване на "Условни знаци за кадастрални планове на населените места и незастроени терени", издадени от министерство на териториалното развитие и строителството, Управление "кадастър и геодезия" от 1993 г., но утвърдени от началника на Главно управление по геодезия и картография и влезли в сила от 1.01.1972 г., се намира определение за полумасивни сгради (сгради с външни носещи тухлени стени с дебелина на стените най-малко една тухла или каменна зидария с дебелина най-малко 45 см. на варов или глинен разтвор и вътрешни носещи паянтови стени- дървен скелет и пълнеж). Условните знаци обаче са предназначени за изработване на кадастрални планове и са задължителни за ползване от ведомствата, институтите и организациите, които изработват такива планове.

В случая в тежест на административния орган е да докаже обстоятелствата, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Ревизионният акт е издаден само въз основа на писмо от район "Младост" община Варна без да събрани допълнителни доказателства относно конструкцията на сградите. В съдебното производство са представени от жалбоподателя нотариален акт № 198 от 22.08.2006 г. и АДС № 2439 от 25.05.1999 г., в които са описани сградите: а/ авторемонтна, инструментална- година на строителство 1985 г., смесена конструкция, б/ мебелен цех- двуетажна сграда година на строителство 1989 г. - конструкция смесена, 3/ компресорно-година на строителство 1987 г., метална конструкция. Съдебно-техническата експертиза е изготвена след запознаване с писмените доказателства и оглед на място като съдебният експерт описва сградите както следва:

1. мебелен цех: четири корабно хале със стоманена носеща конструкция от колони и ригели, с преградни стени тухли четворки, неносещи, обрамчени със стоманобетонни колони и пояси и покривно покритие от гофрирана ламарина.

2. компресорно: на два етажа, от които първият е със стоманобетонна сглобяема конструкция, подови панели и ограждащи стени от панели и тухли, а второ ниво със стоманена конструкция и ограждащи стени от единични тухли 25 см., без покрив с външна метална стълба

3. авторемонтна и инструментална сграда със смесена конструкция, като носещата конструкция е стоманобетонна, има изградени стоманени подови конструкции, на места стоманобетонна конструкция с колони и греди и външни ограждащи мединни преградни зидове от тухла със стоманена покривна конструкция.

Вещото лице посочва, че определенията за видовете конструкции сгради са в ЗМДТ Приложение № 2, Таблица 1 към чл. 5, ал. 2 видове конструкции на сгради М1, М2 и М3 и дава заключение, че трите сгради съответстват на вид М3: "масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна- сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетно-повдигащи площи, едроплощен пълзящ кофраж, скелетно-безредови конструкции, специална конструкция (стоманени и др.). Съдът е ценил така изготвената експертиза, която не е оспорена от страните в съдебното заседание, в която е приета и обосновал решението си с нея. Следователно събраните в хода на съдебното производство доказателства обосновават ревизионния акт относно вида на конструкцията на сградите, взети предвид при изчисляване на данъка. Правилно съдът приема, че жалбоподателят не е доказал обстоятелства, които да сочат за друг вид конструкция на сградите. Не е налице твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 170 от АПК.

Правилно е решението и в частта относно лихвите. Невнесените в срок местни данъци, по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК, вземанията за данъци и вземанията за лихви върху тях са публични вземания. За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл. 175 от ДОПК). Сроковете за заплащане на данък недвижими имоти са регламентирани в чл. 28 от ЗМДТ, поради което при неплащането им в срок задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Лихви се начисляват и върху сумите определени за довнасяне поради неправилно определен вид конструкция на сградите. Поради това е неоснователно направеното в жалбата твърдение, че ревизионният акт е незаконосъобразен в частта на установените с него лихви, а съдът правилно е отхвърлил и в тази част жалбата. Решението не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение