Определение № 171 от 19.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1280/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. П. М., ЕГН [ЕГН], действаща като ЕТ “МЕТАЛИК - И. М. - Е. М.”, ЕИК[ЕИК], срещу определение № 260134 / 22.03.2021г. по т.д. № 561/2020г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е изменено по реда на чл. 248, ал.1 ГПК решение № 260124/17.12.2020г. по в.т.д. № 561/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив в частта за разноските, като е оставено без уважение искането й за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 3700 лева. В частната касационна жалба се иска отмяна на определението на въззивния съд по чл.248, ал.1 ГПК като неправилно. Твърди се, че след като възнаграждение е заплатено, то следва да бъде присъдено на основание чл.79 ГПК. Ответникът по частната жалба, Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, ЕИК[ЕИК], моли да се потвърди като правилно обжалваното определение. Сочи, че правилно съдът е приел, че доказателствата за плащане на адвокатското възнаграждение не могат да бъдат представяни след приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания в срока по чл.149, ал.3 ГПК за писмени бележки. Поддържа, че посочената в частната жалба разпоредба на чл.79 ГПК е относима към разноските за производството по принудително изпълнение, поради което е неприложима за исковото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да измени решението в частта за присъдените за въззивното производство разноски по реда на чл.248, ал.1 ГПК, апелативният съд е приел, че страната не може да представя доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение след приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания в дадения срок по чл.149, ал.3 ГПК за писмени бележки. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна, тъй като доказателства по делото, вкл. за разноските, могат да бъдат представени само до приключване на съдебното дирене. Представените по – късно доказателства в дадения срок по чл.149, ал.3 ГПК за писмени бележки, какъвто е настоящият случай, не могат да бъдат взети предвид, като преклудирани, поради което правилен е изводът на съда, че фактът на плащане на адвокатското възнаграждение е недоказан. С оглед горното, определението по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено, като законосъобразно. Водим от горното, Върховният касационен съд