Определение № 11700 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10821/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. Х. Т., чрез адв. Демерджиев, срещу определение № 3865 от 25.08.2025 г., постановено по адм. дело № 979/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане исковата й молба срещу твърдяно правно и фактическо бездействие на кмета на Община Брацигово по задължение, произтичащо от нормата на чл. 225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че е налице незаконосъобразно бездействие на кмета по задължението му да издаде заповед за премахване на незаконен строеж, след като с влязло в сила решение на Върховния административен съд е отменено РС №36/22.12.2020г. на главния архитект на Община Брацигово. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът кмета на Община Брацигово не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по искане на настоящата касаторка, кмета на Община Брацигово да бъде осъден да предприеме необходимите фактически и правни действия, предвидени в нормата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за образуване на производство по установяване и премахване на незаконен строеж, като изграден без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, тъй като строителните дейности по изграждане на Вила №130, находяща се в УПИ VI-за индивидуален вилен комплекс, кв.2 по плана на летовище „Васил Петлешков“ са извършени на основание проекти и РС №36/22.12.2020г. на главния архитект на Община Брацигово, които са отменени с влязло в сила решение № 1924/06.11.2024г. по адм. дело №6610/2024г. по описа на ВАС. След обсъждане на наличната по административната преписка документация, административният съд е приел, че искането, с което е сезиран, касае бездействието на кмета на Община Смолян по установяване на незаконно строителство и издаване на административен акт за неговото премахване- заповед по чл.225а, ал.1 ЗУТ, което не е фактическо, а правно бездействие и защитата по реда на чл. 256 от АПК в случая е изначално недопустима. Определението е обосновано и законосъобразно, съобразено с константната практика на Върховния административен съд. В настоящия случай търсената от частната жалбоподателка защита по реда на чл. 256 АПК срещу бездействие на кмета на Община Брацигово да извърши фактически действия, свързани с премахване на твърдян незаконен строеж, не попада в приложното поле на чл. 256 от АПК. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК регламентират защита срещу фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия в две хипотези: 1. бездействия по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт и 2. неизвършването на фактически действия, които органът е длъжен да предприеме по силата на закона. В случая формулираният в искането до първоинстанционния съд петитум не се отнася до неизвършване на фактически действия, а до непредприемане на правни действия за образуване на производство за установяване и премахване на незаконен строеж. Премахването на незаконен строеж фактически се извършва по реда на чл.267 и сл. от АПК в образувано изпълнително производство при наличие на изпълнително основание по чл.268 АПК, а именно: влязла в сила заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Съгласно постоянната практика на Върховния административен съд, по искане /сигнал/ до органа по чл.225а ЗУТ, не се формира задължение за произнасяне и съответно мълчалив отказ, тъй като в закона /ЗУТ/ не е регламентирано законово задължение органите по незаконно строителство да извършат конкретно действие - проверка, образуване на административно производство и съответно – издаване на заповед при констатирано наличие на незаконен строеж. При упражняване на правомощията си по чл. 225а от ЗУТ, компетентният административен орган няма регламентирано задължение за произнасяне в определен срок, а също и за започване на производство по установяване на незаконен строеж, като органът не е обвързан и от наличието или липсата на сигнал за незаконно строителство - той действа служебно. Като орган, контролиращ незаконното строителство, кметът на общината действа в условията на оперативна самостоятелност и негова е преценката да издаде или не заповед за премахването на строеж като незаконен. Обоснован в тази насока е изводът на съда, че за жалбоподателя не е налице правен интерес да оспорва неизвършването на определени действия от кмета на общината, свързани с констатиране, съответно премахване на незаконен строеж. Това се явява второ основание за недопустимост на искането по чл.256 АПК. С оглед на горното обжалваното определение следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,