Решение № 2453 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11066/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на „Нованор“ ООД, ЕИК 202516479, със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес] (съдебен адрес: гр. София, [улица]) чрез адв. Райчинова против Решение №24544/16.07.2025 г. на Административен съд – София – град (АССГ) по адм. д. №6085/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) №Р-22002222007624-091-001/12.09.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София, в оспорената и потвърдена част от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София с Решение №391/26.03.2024 г., и в полза на ответника са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 507.77 лв.

С твърдения за неправилност на решението на АССГ, вкл. в частта му за разноските, поради противоречие с материалния и процесуалния закон касаторът претендира неговата отмяна, отмяна на РА и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Райчинова. Страната представя списък на разноските и иска присъждането им за две съдебни инстанции. Възразява против размера на юрисконсултското възнаграждение. В писмените бележки се уточнява искането до съда за отмяна на съдебното решение, в смисъл че с оглед липсата на мотиви в него, делото следва да се върне за ново разглеждане.

Ответникът – директорът на Дирекция ОДОП - София - оспорва касационната жалба като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Дечева по съображения, изложени в писмени бележки и в хода на устните състезания. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноски, посочени в списъка на разноските по чл. 80 ГПК. Възразява против размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение поради прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

С оспорения пред АССГ РА №Р-22002222007624-091-001/12.09.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София, в потвърдената му част от директора на Дирекция ОДОП – София с Решение №391/26.03.2024 г., са установени на „Нованор“ ООД допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за ревизираните данъчни периоди, както следва:

• за 2017 г. – корпоративен данък – 999.48 лв., след приспадане на внесения данък, и лихва – 558.02 лв.;

• за 2018 г. – корпоративен данък – 101 228.17 лв., след приспадане на внесения данък, и лихва – 46 252.02 лв.

• за 2019 г. - корпоративен данък в размер на 5 006.02 лв. и лихва – 1 693.48 лв.

Извършени са следните корекции на счетоводния финансов резултат (СФР):

1. На основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО не са признати в намаление на СФР разходи за амортизации на НМДА, както следва: за 2017 г. – 2 046.95 лв.; за 2018 г. – 12 281.67 лв. и за 2019 г. – 12 281.67 лв.;

2. На основание чл. 26, т. 2 ЗКПО не са признати за данъчни цели следните разходи:

• за 2017 г. – разходи за командировки в размер на 7 947.84 лв.;

• за 2918 г. – разходи в размер на 1 000 000 лв. по 3 фактури от Teleraise Ltd.;

• за 2019 г. – 614 300 лв. по 2 фактури от „Иннолоджика“ ООД и 100 000 лв. по фактура от SKY SOFTWERE SERVICES KFT.

За да отхвърли жалбата на дружеството против РА, АССГ обосновава изводи за материална законосъобразност на акта със следното:

Съдът възприема като правилни изводите на органите, издали РА, че в патримониума на „Нованор“ ООД процесният НДМА не е наличен, тъй като не е доставен от Teleraise Ltd., поради което то не е следвало да прави амортизационни отчисления. Намира, че разходът за командировка е документално необоснован, тъй като липсва заповед за командировка и доказателства, че пътуването е свързано с дейността на дружеството. След като подробно обсъжда констатациите на приходните органи, преценява като правилен изводът им че Teleraise Ltd. не осъществява дейност и не е предоставило услугите, посочени в издадените от него три фактури, както и не е осъществило доставките по издадените от „Иннолоджика“ ООД две фактури в качеството му на подизпълнител. Поради това приема, че разходите по тези пет фактури правилно не са признати. Извод за неосъществена доставка съдът формира и във връзка с фактурата от SKY SOFTWERE SERVICES KFT. Той не кредитира съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), според която ревизираното дружество не е отчело разход в размер на 1 000 000 лв. по трите фактури от Teleraise Ltd. през 2018 г., а през 2017 г., както и че е отчело през 2019 г. разход само в размер на 42 000 лв. по фактурата от SKY SOFTWERE SERVICES KFT, а не 100 000 лв. Счита, че по делото не е доказано плащането на авансова вноска в размер на 2 000 лв. за 2019 г.

Настоящият касационен състав преценява оспореното първоинстанционно решение като валидно, допустимо и частично неправилно.

Правилно приема АССГ, че разходите за пътуване и престой в размер на 7 947.84 лв., отчетени през 2017 г., не следва да бъдат признати за данъчни цели, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 33 ЗКПО. Според цитирания законов текст посочените разходи на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице следва да са свързани с дейността на последното. Доказателства, установяващи връзката между пътуването до Малдиви с дейността на дружеството не са представени. За да изпълни задължението си по чл. 160, ал. 1 ДОПК да реши спора по същество, т. е. не само да провери законосъобразността на РА, но и да определи данъчните задължения на ревизираното лице за ревизираните периоди, съдът може да потвърди РА и на различно правно основание от посоченото в него.

Неправилен е обаче изводът на съда, че на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с РА законосъобразно е преобразуван ФР за 2018 г. в посока на увеличение с отчетен разход в размер на 1 000 000 лв. по фактури от Teleraise Ltd. за хостинг услуги. В РД липсват конкретни мотиви във връзка с това преобразуване, а е направено препращане към Решение №1848/28.11.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП, отменящо първоначално издадения РА. Вероятно това е във връзка с разпоредбата на чл. 155, ал. 6 ДОПК, според която в случаите по ал. 4 (отмяна на РА и връщане на преписката) производството за издаване на новия РА започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяната).

В решението си от 26.03.2024 г. решаващият орган посочва, че разходите, които не са признати с РА, касаят услуги по договор от 01.01.2017 г. и в съответствие с принципа за текущо начисляване по чл. 3, ал. 2 ЗСч е следвало да бъдат отчетени през 2017 г. Фактурите обаче са издадени през 2018 г. Поради това на основание чл. 77 ЗКПО следва да бъде извършено увеличение на ФР за 2018 г. с тези разходи (стр. 21 от решението). Според чл. 77, ал. 1 ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

Съгласно чл. 97, ал. 1, изр. второ АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК мотивите на решението на решаващия орган се считат за мотиви на потвърдения от него акт.

В случая, независимо от това че фактурите са издадени през 2018 г., разходите във връзка с фактурираните услуги са отчетени в счетоводството на „Нованор“ ООД в съответствие с принципа на текущо начисляване през 2017 г., а не през 2018 г. Това е видно от самия РД, където на стр. 14 изрично е посочено, че по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ през 2018 г. дружеството е отчело разходи в общ размер 566 554.31 лв., включващи наем на офиси и автомобили, юридически услуги, абонаменти, консултантски услуги, хостинг услуги и рекламни услуги, т. е. общият размер на всички отчетени разходи за услуги е по-малък от 1 000 000 лв. Освен това, отново според РД разходите за хостинг услуги и услуга по договор в размер на 95 000 лв. са по фактури от „2КРИЕЙТИВ“ ООД. Разходите за външни услуги в размер на 566 хил. лв. са посочени и в ОПР, представен по делото и публикуван в АВ.

Експертът, изготвил ССЕ, дава категорично заключение, че през 2018 г. няма отчетен разход в размер на 1 000 000 лв. по фактурите от Teleraise Ltd. То е обосновано със счетоводните записи в хронологичния регистър на сметка на 602. За партидата хостинг услуги е осчетоводена сума в размер на 99 547.23 лв., но тя не е за услуги, получени от Teleraise Ltd.

Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.

В случая увеличението на СФР с непризнати на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО разходи в размер на 1 000 000 лв. е извършено от приходните органи в нарушение на чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО, и неправилно АССГ го потвърждава. В противоречие с цитирания законов текст е преобразуването на СФР за годината с разходи, които не са отчетени през тази година. Обстоятелството, че фактурите са издадени от Teleraise Ltd. През 2018 г. не дава основание за това, противно на приетото от съда.

По същите съображения незаконосъобразно и в противоречие с чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО е извършеното от приходните органи и потвърдено от АССГ преобразуване на СФР за 2019 г. в размер на 58 000 лв. по фактура от SKY SOFTWERE SERVICES KFT с данъчна основа в размер на 100 000 лв.

Въз основа на хронологична справка на счетоводните записвания по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и по кредита на сметка 401 „Доставчици“, приложена по делото, вещото лице дава заключение, че разходът в размер на 58 000 лв. по договор №335/15.11.2018 г. е отчетен през 2018 г., тъй като касае изпълнение на първия етап – подготвяне и провеждане на дигитална маркетинг кампания. Разход в размер на 42 000 лв. е отчетен през 2019 г., тъй като касае втория етап – събиране на данни и анализ на поведение на целеви групи, към които е насочено изследването. По този начин дружеството е спазило принципа за текущо начисляване по чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗСч, като е отнесло разхода за периода, за който се отнася.

Във връзка с непризнатия за данъчни цели разход в размер на 100 000 лв. по фактура от SKY SOFTWERE SERVICES KFT отново в РД се прави препращане към Решение №1848/28.11.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП, отменящо първоначално издадения РА, според което не е доказано реално изпълнение на фактурираните услуги от вписания във фактурата доставчик.

Настоящият касационен състав намира за законосъобразно извършеното с РА увеличение на СФР с непризнат разход в размер на 42 000 лв. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО по мотивите, изложени от първостепенния съд, а именно – непредставянето на доказателства от страна на жалбоподателя за фактическото изпълнение на втория етап от договора и по-конкретно – изпълнение на услугите по събиране на данни и изготвен анализ на поведението на целевите групи, към които е насочено изследването, съответно предаването на този анализ от изпълнителя на възложителя и приемането му от последния. Такива доказателства са поискани от ревизираното данъчнозадължено лице с искане от 10.08.2021 г., връчено на 02.09.2021 г., в отговор на което управителят на „Нованор“ ООД обяснява, че унгарското дружество SKY SOFTWERE SERVICES KFT не е доставчик, а само клиент.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че след като с РА е признат през 2018 г. разход в размер на 58 000 лв., то не следва през следващата година да не се признава разход само в размер на 42 000 лв., тъй като се касае за изпълнението на един договор. Приходните органи не са признали за 2018 г. разход в размер на 58 000 лв., тъй като те неправилно приемат, че целият разход по процесната фактура от SKY SOFTWERE SERVICES KFT е отчетен през 2019 г. В експертизата е обяснено, че тази грешка е свързана с включения протокол по ЗДДС в дневника за покупките с данъчна основа в размер на 100 000 лв., с който е декларирана доставка от доставчик, нерегистриран по ЗДДС в България, с който протокол обаче не е отчетен разход за същата сума.

Необосновани са изводите на АССГ за това, че с РА законосъобразно не са признати разходите в размер на 614 300 лв. по 2 фактури от „Иннолоджика“ ООД и с тях е увеличен СФР за 2019 г.

Според съда жалбоподателят не представя нито при обжалването на РА по административен ред, нито в съдебното производство доказателства за реалното доставяне на ресурса и от кой точно доставчик е доставен, заявки или протоколи, удостоверяващи преддоговорни отношения или параметрите на уговорената услуга. Освен това, според него „Иннолоджика“ ООД и Teleraise Ltd. нямат технически и кадрови ресурс за изпълнение.

Фактурите, издадени от „Иннолоджика“ ООД на „Нованор“ ООД (№225/28.02.2019 г. и 241/13.06.2019 г.), са представени по делото (л. 450 от том 1) и същите са с предмет „Плащане по договор за изчислителен ресурс за време“. Според сключения между страните договор №328/01.02.2019 г. (л. 453 от том 1) изпълнителят се задължава да предостави на възложителя хостинг услуги под формата на софтуер и хардуер за специализирани изчислителни процеси (микроуслуги за обработка на данни в софтуерна среда „Kubernetes“) с включени всички софтуерни инструменти за управление на операционните системи. Представена е поръчка за покупка №2999 към договор №328/01.01.2019 г. с описание на услугите, код, вид единици, единична цена и обща сума (л. 442, л. 443, л. 451, от том 1). Според писмо с изх. №15 24-00-1495#2/06.12.2024 г. на директора на офис „Младост“ при ТД на НАП – София, с него се представя приемо – предавателен протокол от 28.02.2019 г., какъвто обаче липсва. В писмените си бележки по настоящото дело, представени в съдебното заседание на 27.01.2026 г., процесуалният представител на ответника по касация потвърждава, както наличието на протокол от 28.02.2019 г. към първата фактура, така и протокол от 13.08.2019 г. към втората фактура, който също не е наличен по делото.

Според решението на решаващия орган (стр. 21 и следв.) съгласно констатациите в предходния РА и Решение №1848/28.11.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП при прегледа на събраните счетоводни документи не е установен софтуерен продукт, в чиято себестойност да са отнесени разходите за хостинг услуги, в т. ч. за посочения от управителя на „Нованор“ ООД продукт с търговско наименование Surface AI. При извършената в хода на предходната ревизия на жалбоподателя насрещна проверка на доставчика е установено, че със саморъчно подписани писмени обяснения неговият управител Й. Й. е декларирал, че подизпълнител е Teleraise Ltd.

На стр. 32 от Решение №1848/28.11.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП е посочено, че за резултатите от извършената насрещна проверка на „Иннолоджика“ ООД е изготвен Протокол №П-22221521022351-141-001/06.04.2021 г. При насрещната проверка е представен договор №332/01.01.2019 г. между „Иннолоджика“ ООД и Teleraise Ltd, Протокол по ЗДДС №16/10.04.2019 с ДО 238 000 лв. и ДДС – 47 600 лв. към инвойс №1000028/10.04.2019 г.

Обстоятелството, че описаните в Протокол №П-22221521022351-141-001/06.04.2021 г. документи не са налични по делото се потвърждава и от приетата по делото ССЕ.

Относими към въпроса за невъзможността Teleraise Ltd да изпълни доставките на процесните микроуслуги са показанията на А. Й. – управител на Teleraise Ltd, дадени в ДП №26/2020 г. Според чл. 42, ал. 3 ДОПК събраните по реда на НПК доказателства са допустими в ревизионното производство, но ако са предоставени на приходните органи от органите на МВР, прокуратурата или следствието и са приобщени към доказателствата, събрани в хода на ревизията. Според Решение №391/26.03.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП с Протокол №1733496/04.02.2021 г. е документирано посещение на ревизиращия екип в Специализираната прокуратура, Следствен отдел, където му е предоставен достъп до материалите по ДП №26/2020 г. по пр. пр. №849/2019 г. и на флаш памет е предоставена информацията от том 9, 10, 11, 12, 14 и 21. Този протокол не се съдържа в ревизионната преписка, нито протокола от разпит на обвиняемата Й., за да бъде обсъден от съда.

При тези факти настоящият съдебен състав намира, че изводите на АССГ са необосновани, тъй като съдът не е обсъдил наличните по делото писмени доказателства, свързани с процесните доставки. Освен това, при наличието на данни за събрани в хода на предходното ревизионно производство други доказателства (описани в протокола за насрещна проверка на „Иннолоджика“ ООД и представени от това дружество, както и протокол от разпит на А. Й. в ДП №26/2020 г. и протокол, удостоверяващ предаването му от органите на следствието на ревизиращия екип), които не са налични по делото, съдът не е указал на ответника да ги представи, за да ги обсъди. Изводът е, че в тази част оспореното първоинстанционно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Писмените доказателства, съдържащи се в ревизионната преписка към първия РА от 07.04.2022 г., са представени по делото от ответника на магнитен носител с молба от 28.10.2024 г. В молбата е посочено, че информацията, записана на СD, е криптирана, но данни за паролата не са налични по делото и документите, представени на магнитен носител, е невъзможно да бъдат проверени. Независимо от това, фактът, че са налични данни за съществуването им, но не са обсъдени от съда, е достатъчен за да се приеме, че решението на АССГ в тази част е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение.

Въпросът за това използвани ли са услугите, за които са издадени фактурите от „Иннолоджика“ ООД, в дейността на „Нованор“ ООД, е относим към правното основание на чл. 26, т. 1 ЗКПО за непризнаване на разходите за тях. Това фактическо основание е посочено в решението на решаващия орган, а според чл. 97, ал. 1, изр. второ АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК неговите мотиви следва да се считат и за мотиви на РА. Няма пречка съдът да потвърди акта и на различно от посоченото в него правно основание, както вече беше посочено. За доказването на посоченото обстоятелство обаче са необходими специални знания и на жалбоподателя следва да бъде указано, че е негова тежестта да ангажира такива. С оглед принципа на непосредственост е недопустимо за целта да се използват експертизи, допуснати и приети в друго съдебно производство.

Неправилно съдът е потвърдил РА в частта му, в която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО не са признати в намаление на СФР разходи за амортизации на НМДА, както следва: за 2017 г. – 2 046.95 лв.; за 2018 г. – 12 281.67 лв. и за 2019 г. – 12 281.67 лв.

Безспорно това са разходите за амортизации на единия от придобитите от Teleraise Ltd ДНМА – софтуер с алгоритъм за интелигентно локализиране и трансформиране на последователност от маршрутни точки, заприходен в счетоводна с/ка 214 „Дълготрайни нематериални активи“, партида 70 и инв. №2014100 със стойност 294 760. Този ДНМА, както и вторият – софтуер за картови услуги с географска информационна система – са придобити от „Нованор“ ООД във връзка с изпълнението на договор за безвъзмездна финансова помощ №BG16RFOP002-1.001-0454-C01.

Разходите за амортизации на втория ДНМА са признати, тъй като с първоначалния РА от 07.04.2022 г. не са признати разходите за амортизации за ДНМА софтуер с алгоритъм за интелигентно локализиране и трансформиране на последователност от маршрутни точки с мотива, че само той не е наличен в патримониума на „Нованор“ ООД. С втория РА от 12.09.2023 г. не са признати в намаление на СФР на основание чл. 68 ЗКПО и сумите, представляващи финансиране по посочения по-горе договор №BG16RFOP002-1.001-0454-C01. Тези преобразувания на СФР с РА се основават на Решение №РД-16-870/15.09.2020 г. на ръководителя на УО на ОПИК за 100 % финансова корекция на получената безвъзмездна финансова помощ в размер на 966 910 лв. Посоченото решение е отменено с влязло в сила Решение №562/02.02.2023 г. на АССГ по адм. д. №9891/2020 г., оставено в сила с Решение №12459/13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. №4294/2023 г. Според съдебните решения двата ДНМА са налични и „Нованор“ ООД е изпълнило целите на проекта.

Съобразявайки влязлото в сила съдебно решение на АССГ, отменящо решението на ръководителя на УО на ОПИК, директорът на Дирекция ОДОП – София отменя РА №Р-22002222007624-091-001/12.09.2023 г. в частта му на извършените корекции на СФР на основание чл. 68 ЗКПО и потвърждава същия в частта му на непризнатите разходи за амортизации на НМДА софтуер с алгоритъм за интелигентно локализиране и трансформиране на последователност от маршрутни точки с мотива, че не е доказано придобиването му от Teleraise Ltd и затова не е доказана стойността на придобиването му, с която е заведен в ДАП.

АССГ приема, че влязлото в сила съдебно решение, с което е отменено Решение №РД-16-870/15.09.2020 г. на ръководителя на УО на ОПИК за 100 % финансова корекция на получената от жалбоподателя безвъзмездна финансова помощ, не го обвързва, защото със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на същото, но не и мотивите. Позовава се и на ТР №1/04.01.2021 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС.

Според т. 18 от посоченото ТР на ОСГК на ВКС със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено нещо, а мотивите към решението не са част от него.

Кое точно спорно право е отречено с влязлото в сила решение на АССГ, отменящо Решение №РД-16-870/15.09.2020 г. на ръководителя на УО на ОПИК, в случая е важно, а и решаващият орган се позовава на това. Отречено е правомощието на издателя на акта да наложи финансова корекция за констатирани нередности при цялостното изпълнение на проекта, т. е. със съдебното решение е установено, че проектът е изпълнен от бенефициера точно и пълно.

ССЕ потвърждава, че придобиването на процесният ДНМА е финансирано със 70 % и самоучастие на „Нованор“ ООД – 30 %, като самоучастието е за сумата от 88 428 лв. В ДАП ДНМА е заведен именно с тази стойност, което е вярно направено по правилото на чл. 53 ЗКПО.

Освен изложеното, основателен е и доводът на касационния жалбоподател, че е необяснимо преобразуването на СФР за съответната година с разходите за амортизации, отчетени през 2017 г. само през м. октомври (за пет дни от завеждането на актива), но не и с разходите за амортизации, отчетени през м. ноември и декември 2017 г. (2х12 281.67 лв.) и само за по един месец през 2018 г. и 2019 г. Ако е допусната грешка при издаването на първия РА, както твърди съдът, то тя не е поправена, независимо от това, че този РА е поправен с РА за поправка.

С оглед така изложените съображения настоящият касационен състав приема, че:

1. за 2017 г. преобразуването на СФР следва да бъде извършено само с непризнати разходи за командировки в размер на 7 947.84 лв. и дължимият корпоративен данък е в размер на 794.78 лв. заедно с лихва за забава за периода от 01.05.2018 г., така както погрешно е изчислена в РА и в решението на решаващия орган (за един месец по-малко, което е в полза на ревизираното лице), потвърдено и от ССЕ, до 12.09.2023 г. За посочения период лихвата върху сумата от 794.78 лв. е в размер на 443.69 лв.

2. За 2018 г. не се установяват задължения за корпоративен данък, поради което РА следва да бъде отменен изцяло.

3. За 2019 г. след отмяната на решението на АССГ делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд при съобразяване с дадените задължителните указания за: незаконосъобразност на извършеното с РА преобразуване на СФР на основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО с непризнати разходи за амортизации на НМДА в размер на 12 281.67 лв.; незаконосъобразност на извършеното с РА преобразуване на СФР с непризнат разход на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО в размер на 58 000 лв. и законосъобразност на извършеното преобразуване с непризнат разход в размер на 42 000 лв. по фактурата от SKY SOFTWERE SERVICES KFT; преценка относно законосъобразността на извършеното с РА преобразуване на СФР с разходите в размер на 614 300 лв. по фактурите от „Иннолоджика“ ООД. При повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по исканията на страните за разноски и за настоящото касационно производство на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Разноски: На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 17/13.02.2026 г., на страните се дължат разноски за двете съдебни инстанции, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата с решението по съществото на спора.

За съдебното производство пред АССГ ответникът по касация претендира юрисконсултско възнаграждение в размер, който не посочва в хода на устните състезания, а заявява, че ще уточни в писмената защита. В писмената си защита иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 879.48 лв. Съдът му присъжда повече от поисканото – 11 507.77 лв. За касационното производство ответникът по касация иска разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 879.48 лв., определено по реда на Наредба №1/2004 г. с оглед материален интерес – 155 737.12 лв.

Жалбоподателят заявява искане за разноски пред АССГ в размер на 10 102 лв., в т. ч. адвокатско възнаграждение – 8 400 лв. За касационното производство искането на жалбоподателя е за присъждане на разноски в размер на 16 491.56 лв., от които 15 120 лв. – адвокатско възнаграждение и 1 371.56 лв. – държавна такса.

Възраженията и на двете страни за прекомерност на адвокатското възнаграждение и на юрисконсултското възнаграждение са основателни. За касационното производство не се следва юрисконсултско възнаграждение в същия размер, както поисканото за първоинстанционното производство, и адвокатско възнаграждение в по-висок размер. Това е така, защото в това производство процесуалните действия, извършени от пълномощниците, са много по-малко, с оглед обстоятелството, че не се събират доказателства и доказателствени средства за установяване на факти, а се извършва проверка на правилността на оспореното съдебно решение въз основа на фактите, приети за установени от първостепенния съд. Предоставената от адвоката защита се изразява в изготвяне на касационна жалба и писмена защита, както и явяване в открито съдебно заседание, а от юрисконсулта – в изготвяне на писмена защита и явяване в открито съдебно заседание. При адвокатско и юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 400 лв., на жалбоподателя следва да се разноски в общ размер 18 860.60 лв., а на ответника - 133.60 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо във вр. с чл. 222, ал. 1 и ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение