Определение № 10024 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8745/2026 г.

Производството е по реда на чл. 217 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от ДЗЗД „СЕЙФРОУД-ЛСМ“, чрез пълномощник адв. К. Димитров, против определение № 751 от 06.08.2026г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), постановено по преписка № КЗК-214/2016г., само в частта, с която на възложителя - Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е възложено да заплати на обединението направените по производството разноски в общ размер 3 800,81 евро. Изложени са доводи за неправилност на акта в обжалваната му част, като се твърди, че КЗК не е следвало да редуцира разноските за заплатеното от обединението адвокатско възнаграждение, а е следвало да го възложи в пълния му претендиран размер. В законния срок е постъпил отговор на частната жалба от възложителя - Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален представител, в който се развиват съображения за нейната неоснователност. С определение № 751 от 06.08.2026г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК-214/2016г., е оставена без разглеждане жалбата на ДЗЗД „СЕЙФРОУД-ЛСМ“ срещу решение № D52905166 от 18.02.2026 г. на председателя на УС на АПИ за определяне на изпълнител и за прекратяване по процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изграждане, ремонт и възстановяване на ограничителни системи за пътища на републиканските пътища, на територията на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата по 6 (шест) обособени позиции" – в частта на обособени позиции № 4 и № 5, и е прекратено образуваното производство по преписка № КЗК-214/2026г., като е възложено на АПИ да заплати на обединението направените по производството разноски в общ размер 3 800,81 евро. Настоящият състав на Върховния административен съд приема, че частната жалба е с характер на искане по чл. 217, ал. 2 ЗОП. Тази разпоредба предвижда, че по искане на страните, направено в срока за обжалване, Комисията за защита на конкуренцията може да допълни или да измени постановения акт в частта му за разноските. По силата на чл. 217, ал. 4 ЗОП определението, с което се уважава или отхвърля това искане, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. В конкретния случай настоящият частен жалбоподател обжалва постановеното определение само в частта му за разноските, като искането му е за отмяна на определението в тази му част и присъждане на пълния претендиран размер на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 217, ал. 2 ЗОП производството по делото следва да се прекрати и жалбата да се изпрати на Комисията за защита на конкуренцията по компетентност. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,