Определение № 5 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5012/2017 г.

Образувано е по частна жалба на П. Ц. П. срещу определение № 144 от 21.09.2017 г., постановено по гр. д. № 3196 /2017 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя П. Ц. П. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК на влязлото в сила постановление на частен съдебен изпълнител от 25.05.2016 г. за възлагане на недвижим имот. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като при твърдение, че молителят е узнала по-късно за постановлението, съдът е следвало да насрочи делото в открито съдебно заседание и да и даде възможност да представи доказателства за твърдението си. Не оспорва, че е подписала приемо-предавателния протокол за имота, но твърди, че той не е доказателство за узнаването на постановлението за възлагане на ЧСИ, защото в протокола не се сочи основанието за предаване на имота. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел следното: Постановлението на ЧСИ за възлагане от 25.05.2016 г. не е обжалвано, влязло е в законна сила на 08.06.2016 г. и е вписано в Службата по вписванията на 28.07.2016 г. Видно от приемо-предавателен протокол от 19.08.2016 г. К. П. и съпругата му П. П. - молител в настоящото производство, доброволно са предали имота на купувача от публичната продан. Протоколът е подписан от тримата. При така установеното следва, че постановлението за възлагане е станало известно на молителката най-късно на датата на доброволното предаване на имота – 19.08.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл.305,ал.1,т.5 ГПК в случаите по чл.304 и чл.303,ал.1,т.5 ГПК, на които се позовава молителката, молбата за отмяна следва да бъде подадена в тримесечен срок от узнаване на акта, чиято отмяна се иска, който в настоящият случай е изтекъл на 19.11.2016 г. (преди подаването на молбата за отмяна на 26.05.2017 г. ), което води до недопустимост на молбата за отмяна, която следва да бъде оставена без разглеждане (така и т.9 от ТР № 7 /2014 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГК на ВКС). Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна поради следното: Молителят не оспорва, че е подписала представения по делото (л.16 по гр.д. № 3196 /2017 г. на ВКС, II г.о.) приемо-предавателен протокол от 19.08.2016 г. От това следва, че е направила в него изявленията, които изхождат от нейно име. Те включват датата на подписването на протокола и основанието, на което се извършва предаването и приемането на имотите – съгласно протокол за опис на недвижимия имот от 13.10.2015 г., съставен от ЧСИ с посочено име и номер. В настоящото частно производство молителят не е опровергала изявленията си в протокола, не сочи и не доказва друго основание за предаване на имота, поради което от съдържанието на изявленията на молителя, които са неизгодни за нея и поради това следва да бъдат кредитирани, настоящият състав приема, че тя (молителят) е подписала протокола за предаване на недвижимия имот на основание, което произтича от изпълнителното дело, каквото е влязлото преди това в сила постановление за възлагане на имота. Към това може да се добави, че към датата на предаването постановлението вече е било вписано в службата по вписванията. При тези изводи е неоснователен и доводът за допуснати процесуални нарушения в определението по чл.307,ал.1 ГПК – че съставът на ВКС е следвало да насрочи делото в открито съдебно заседание и да и даде възможност да представи доказателства за твърдението си. Поради изложеното настоящият състав приема, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производството частният жалбоподател няма право на разноски, а насрещните страни не са направили искане за присъждане на разноски, нито са представили доказателства за разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав