Решение № 192 от 24.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2009 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на Д. Н. М. от гр. С. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК на протоколното определение от 02.04.09г. по гр.д. №136/2008г. на С. районен съд, с което е одобрена съдебна спогодба между него и другата страна по делото за начина на разпределение на ползването на съсобствения недвижим имот. Молбата се основава на твърдение, че спогодбата е подписана от процесуалния представител на Д. М. – адв. Т, която не е имала пълномощно да сключва спогодби от негово име. Ответниците в производството – В. К. М. и К. Н. М. не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за отмяна за процесиално недопустима. На отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК подлежат само влезли в сила съдебни решения, както и определения, с които се прекратява производството по делото, за които не е предвидена друга възможност за атакуването им. Определението, с което се одобрява една съдебна спогодба няма самостоятелно значение и не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК. С него спорното производство приключва поради постигане на спогодба, която има договорен характер и при наличие на пороци, подлежи на атакуване по съдебен ред. В този смисъл е задължителната съдебна практика, постановена при действието на отменения ГПК, която запазва значението си и при действащия – т.8 на ППВС №7/1973г. за спогодбата в делбеното производство, която намира аналогично приложение и към настоящия случай. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,