Определение № 640 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1109/2012 г.

Подадена е касационна жалба от К., Т д – Л. срещу решение по гр. д. № 140/2012 г. на Бургаския апелативен съд. Към жалбата са приложени изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и решения на различни съдилища. Ответникът Д. Ц. К. и третото лице Г. М. С. оспорват жалбата и искането за допускане на касационно обжалване и молят да се остави без уважение това искане. След проверка, касационният съд установи следното: Бургаският окръжен съд, с решение по гр. д. № 1669/2010 г., е отнел в полза на държавата от Д. К. апартамент в [населено място] с площ 106,45 кв. м. и прилежащите му избено и таванско помещение, конкретно описан, ½ ид. ч. от апартамент в [населено място], конкретно описан, налични суми по разплащателна сметка и по банкови сметки, конкретно посочени. Бургаският апелативен съд, с въззивно решение от 02. 07. 2012 г. по гр. д. № 140/2012 г., е отменил решението на окръжния съд и отхвърлил искането на К. за отнемане на посоченото имущество – недвижими имоти и суми по банкови сметки. Въззивният съд е приел, че К. е придобил безвъзмездно имота в [населено място] чрез дарение от родителите му и не е влагал средства, за които може да се приеме, че са придобити от престъпна дейност, приел е, че имотът в [населено място], придобит от К. – ½ идеална част от апаратамент, е заплатен изцяло със средства на Г. С., което изключва връзка между извършеното от К. престъпление и средствата за това придобиване. Въззивният съд е отхвърлил искането на К. за отнемане на суми по банкови сметки на К., по съображение, че не е доказана трансформация на средства, придобити от извършеното престъпление – държане на наркотично вещество на стойност 46,09 лв., и липса на доказателства за други престъпления. Искането на К. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК по съображения, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие на съдебната практика и които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Конкретизирано е, че това са: материалнопраният въпрос дали се изисква връзка между придобитото имущество и конкретното престъпление, за което е осъдено лицето или е достатъчна предполагаема връзка между придобиването и престъпна дейност изобщо, ако не се установи законен източник на доходите; материалноправният въпрос за правнорелеватните факти, подлежащи на доказване от третото лице със самостоятелни права върху част от имуществото, конституирано по чл. 29 ЗОПДИППД, и конкретно подлежи ли на доказване произхода на средствата на третото лице. Поставен е и процесуалноправният въпрос дали К. е обвързана от силата на пресъдено нещо на съдебно решение, постановено в производство, в което тя не е участвала. Касационният съд счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос – изисква ли се връзка между конкретната престъпна дейност на ответника по иска за отнемане в полза на държавата и придобитото от него имущество или липсата на законен източник за придобиване на имуществото показва връзка между придобиването и престъпна дейност на лицето, независимо от нейното естество и това е достатъчно основание за ангажиране на неговата отговорност. Бургаският апелативен съд в противоречие с практиката на ВКС е приел, че е необходима пряка връзка между конкретната престъпна дейност на лицето и придобиването на имуществото, т. е. имат се предвид само престъпленията, посочени в чл. 3 от закона и дали от извършването на някое от тези престъпления, за което срещу лицето е започнало наказателно преследване, то е придобило имущество, което да бъде обект на отнемане. С решения на касационния съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение по гр. д. № 863/2010 г., ІІІ г. о. и решение по гр. д. № 875/2010 г., ІV г. о. е прието, че отнемане на имуществото е допустимо, когато не е установен законен източник за придобиването му от лице, осъдено за престъпление по чл. 3 от ЗОПДИППД, което означава, че е придобито от престъпна дейност, без да се изисква връзка с конкретната престъпна дейност, за която лицето е осъдено. В този смисъл е и практиката на настоящия състав и докладчик – определение по гр. д. № 1055/2012 г., ІV г. о.. В противоречие с практиката на касационния съд е произнасянето на Бургаския апелативен съд по въпроса за отхвърляне искането за отнемане на притежаваната от К. ½ ид. ч. от апаратамент в [населено място]. Съдът се е позовал на данните по делото, че купувачката на другата 1/ 2 ид. ч. от същия апартамент Г. С., която живее на съпружески начала с К., е разполагала с парични средства, с които е заплатила продажната цена на целия апартамент. Съдът не е съобразил процесуалното качество, с което С. участва в производството, а именно трето лице със самостоятелни права върху имуществото, както изисква чл. 29 ЗОПДИППД. От писмените изложения и устни твърдения на С. в хода на производството пред двете инстанции е безспорно, че тя не твърди и не претендира да е собственик на целия апартамент, т. е. и на закупената от К. 1/2 ид. ч. от апартамента, а твърди, че е дарила на К. нейни лични, собствени средства за тази покупка, или иначе казано, му е подарила процесната 1/2 ид. ч. от апаратамента, за да бъде той формален, легитимиран титуляр на правото на собственост на същата част. При това положение, С. няма и не твърди да има материалноправно качество на лице с право на собственост върху процесната ½ ид. ч. от апартамента, което изключва и процесуалното й качество да бъде трето лице със самостоятелни права – ищец по чл. 29 от закона. Тя има качеството на свидетел, установяващ, че е подарил на ответника К. средствата за придобиването на ½ ид. ч. от апартамента в [населено място]. С решение по гр. д. № 755/2011 г., ІV г. о.,, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съставът на касационния съд е приел, че когато ответникът по иска за отнемане на имуществото се позовава на направени в негова полза дарения от други лица, съдът е длъжен да събере доказателства за призхода на доходите на тези лица, способите за придобиването им, разходите на дарителите и други обстоятелства, относими към преценката, че дарените на ответника средства за конкретното придобиване имат законен произход. В противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/2010 г. ОСГК ВКС, апелативният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за действието на влязло в сила съдебно решение спрямо трети лица, които не са страни по делото. В мотивите на въззивното решение съдът е посочил, че е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по гр. д. № 2034/2011 г. на Ловешкия районен съд, с което е прието, че Д. К. е придобил апартамента в [населено място] по дарение от неговите родители Ц. и В. К.. Съдът е приложил неточно закона и задължителната съдебна практика, които разграничават силата на пресъдено нещо, обвързваща само страните по конкретното дело - чл. 298, ал. 1 ГПК, от зачитането на влязло в сила решение от съдилищата и другите държавни органи - чл. 297 ГПК. Фактически въззивният съд е допуснал противоречие и със собственото си становище по този въпрос, изразено в мотивите на постановеното определение № 123 в закрито заседание на 15. 05. 2012 г.. По изложените съображения Върховният касационен съд