Определение № 508 от 21.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4264/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Т. К. против разпореждане от 08.10.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 4293/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е върната като просрочена частната му жалба с вх. № 17326/26.06.2019г. срещу разпореждане от 23.08.2019г., постановено по същото дело, с което е върната поради неотстранени в срок недостатъци предходна частна жалба с вх.№2007 от 04.02.2019г. В жалбата са изложени доводи за недопустимост, нищожност и неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. В пространно изложение се релевират оплаквания, че с акта е нарушен чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата на основните права в Европейския съюз, националното и международното законодателство. Поддържа се, че разпореждането е недопустим съдебен акт, тъй като не му е осигурена възможност да упражни право на защита, не е проведен публичен процес, налице е недопустим „отказ от правосъдие”, бил е лишен от ефективно средство за защита пред съд, не е бил изслушан в съдебно заседание. Счита акта за нищожен поради това, че е постановен от съдебен състав, който не отговаря на изискванията за независим и безпристрастен съд, тъй като се състои от съдии, които „са уредени” в съда за да „обслужват антибългарски и антиевропейски интереси на ислямистки държави и разузнавателни структури” и „злоупотребяват с власт”. Жалбоподателят по същество не оспорва, че жалбата е просрочена, но излага несъгласие с извода на съда, че същата подлежи на връщане, тъй като според него са налице особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока, които били служебно известни на съда. В жалбата в тази връзка е инкорпорирано и искане за възстановяване на срока за подаване на жалбата. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок / същият е възстановен с нарочно определение от 01.11.2019г./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното понастоящем разпореждане 08.10.2019г. на съдия-докладчика по в. гр. д.№ 4293/2018г. на Софийски апелативен съд, е върната като просрочена частната жалба на Б. Т. К. с вх. № 17326/26.06.2019г. срещу разпореждане от 23.08.2019г., постановено по същото дело. С последното е върната поради неотстранени в срок нередовности предходна негова частна жалба с вх.№2007 от 04.02.2019г. За да постанови този резултат съдията докладчик е констатирал, че съобщение за изготвеното разпореждане от 23.08.2019г. с препис от същото е връчено редовно на страната на 16.09.2019г., че срокът за обжалване изтича на 24.09.2019г., а частна жалба с вх. № 17326 е подадена по пощата на 25.09.2019г., тоест след изтичане на преклузивния едноседмичен срок. Това разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е нищожен, когато е постановен от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато същият не е изразен в писмена форма или е неподписан, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Обжалваното разпореждане не страда от такъв порок. Същото не е и недопустимо, поради непровеждането на открито съдебно заседание преди постановяването му. Върховен касационен съд, III г-о, в настоящия си състав, не приема довода на жалбоподателя, че с постановяване на обжалваното разпореждане не се осигурява ефективно средство за защита и справедлив процес и че приложената вътрешна процесуална законова уредба при преценката за допустимост от обжалване накърнява принципи на Общностното право, чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 47, ал. 2 от Хартата, като разпоредба от правото на ЕС. Липсва връзка между Общностното право и приложените норми на вътрешното право, които са правила от процесуално естество, на етап преценка за допустимост за обжалване пред съответен съд, при производство от частен характер. (чл. 234, ал. 2 Д.). Обжалваното понастоящем разпореждане е и правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Безспорно е – това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател, че жалбата не е постъпила в законоустановения едноседмичен срок. Спазването на срока за подаването й е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост, за която съдът следи служебно. Срокът е преклузивен и с неговото изтичане се погасява правото на страната да подаде жалба. Подадената такава след изтичането на преклузивния срок е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество. Настоящият състав не е компетентен да се произнесе по инкорпорираното в частната жалба, предмет на настоящото производство, искане за възстановяване на срока за подаване на частна жалба с вх. № 17326/26.06.2019г. След обявяване на настоящото определение, делото следва да се върне на САС за произнасяне по това искане. По изложените съображения Върховният касационен съд, III г. о.