Определение № 5683 от 05.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3991/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба от Д. П. Д., чрез пълномощника адв. Б. К., с искане за допълване на определение № 3626/10.07.2025 г. по настоящото гражданско дело № 3991/2024 г. по описа на ВКС, Второ г. о., в частта за разноските. Ответникът по молбата Прокуратурата на Република България изразява становище за нейната неоснователност. При условията на евентуалност е поискал намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради тяхната прекомерност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения: С определение № 3626/10.07.2025 г. не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 554, постановено на 24.06.2024 г. по в. гр. д. № 690/2024 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено ново по същество за признаване за установено по отношение на касатора правото на собственост в полза на ищеца Д. П. Д. върху лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“, с ДК [рег.номер на МПС], с автентичен идентификационен номер на рамата -*, и е осъден да му предаде владението върху моторното превозно средство. С молба от 15.07.2025 г. ответникът по касация е поискал изменение на постановеното определение по чл. 288 ГПК, в частта му за разноските, с искане касаторът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 3 500 лв. С отговора на касационната жалба, изготвен от адв. Б. К., е представен договор за правна защита и съдействие от 12.09.2024 г., сключен със същия, по който е заплатено адвокатско възнаграждение от 3 500 лв. в брой за изготвяне на отговор на касационната жалба. Описаните разноски са включени в списък по чл. 80 ГПК. При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 248 ГПК за допълване на съдебния акт в частта за разноските с присъждане на разноски в полза на ответника по касационна жалба. По делото е представено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, който в частта си, удостоверяваща получаването на сумите в брой, има характер на разписка /т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Неоснователни са изложените доводи в отговора на молбата, че не следва да се присъждат разноски за безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗА, каквото не е осъществено по настоящото дело. Настоящият състав съобрази, че в отговор на молбата за допълване на определението в частта за разноските, ответникът по нея е направил искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, което е своевременно заявено. В Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС се приема, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени с Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет, така че тези минимални размери на могат да служат само като за ориентир при определяне на разноските. Конкретният дължим размер се определя от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Приема се в създадената въз основа на това решение практика на Върховния касационен съд, че при упражняване на правомощието по чл. 78, ал.5 ГПК съдът е длъжен да намали отговорността на страната, предизвикала спора, едва след и ако установи, че уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, а несъответствието е съществено, т.е., че трудът на адвоката е бил съществено надценен. В настоящата хипотеза следва да се вземе предвид, че не е имало претенции за собственост по отношение на процесния лек автомобил, като защитата на ответника се е изразявала в това, че същият е необходим за целите на разследването и задържането му е на валидно правно основание - чл. 111, ал. 1 и ал. 2 НПК. В конкретния случай, договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба /в размер на 3 500 лева/ се явява прекомерен. С оглед на изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, Второ отделение