Определение № 4729 от 21.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2070/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от касаторите-ищци П. Я. П., П. Я. П., В. Н. П., Г. Я. Г., В. Я. Г., И. Д. П. и Е. А. Б. за изменение на решение № 492 от 23.07.2024 г. по настоящото гр.д.№ 2070/2023 г. в частта за разноските, като вместо присъдените 2180 лв. за всички инстанции им се присъдят реално претендираните и направени в размер на още 1436 лв., съобразно приложени списъци към всяка от инстанциите. Ответникът „Креатив инвест груп“ О., ЕИК[ЕИК] оспорва допустимостта на молбата, защото разноските не били претендирани и основателността й, защото не били доказани, а заявява и възражение за прекомерност, защото защитата е била идентична за ищците и делото не е с фактическа и правна сложност. Ответникът „Агро финанс консулт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] оспорва допустимостта и основателността на молбата и прави възражение за прекомерност. Съдът като прецени молбата и становището на ответниците и даните по делото, намира следното: Молбата е подадена в едномесечният срок от постановяване на решението от ВКС. Тя е допустима, защото молителите са представили списък на разноските във всяка инстанция: пред РС – на л. 224, пред въззивната инстанция – на л. 35 и пред ВКС – на л. 48, допълнен с изявление в откритото съдебно заседание. Разгледана по същество, молбата е основателна. С решение № 492 от 23.07.2024 г. по настоящото гр.д.№ 2070/2023 г. е отменено въззивно решение № 1687 от 30.12.2022 г. по гр.д.№ 2267/2022 г. на Окръжен съд-Варна и вместо това е уважен предявеният иск, като е признато за установено по отношение на ответниците „Агро финанс консулт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] и „Креатив инвест груп“ О., ЕИК[ЕИК], че ищците П. Я. П., ЕГН [ЕГН], П. Я. П., ЕГН [ЕГН], В. Н. П., ЕГН [ЕГН], Г. Я. Г., ЕГН [ЕГН], В. Я. Г., ЕГН [ЕГН], И. Д. П. ЕГН [ЕГН] и Е. А. Б. [ЕГН] са собственици на 5/6 ид.ч. от поземлен нива в землището на [населено място], [община], обл.В., с площ от 8,548, дка, категория на земята – трета съставляваща имот *****, заснет в кадастралната карта с идентификатор *****.**.** в [населено място], [община], местност „С. с.“, с площ от 8548 кв.м. и ответниците „Агро финанс консулт“ ЕООД и „Креатив инвест груп“ О. са осъдени да предадат владението върху същия имот. С решението, ответниците „Агро финанс консулт“ ЕООД ЕИК[ЕИК] и „Креатив инвест груп“ О., ЕИК[ЕИК] са осъдени да платят на П. Я. П., ЕГН [ЕГН], П. Я. П., ЕГН [ЕГН], В. Н. П., ЕГН [ЕГН], Г. Я. Г., ЕГН [ЕГН], В. Я. Г., ЕГН [ЕГН], И. Д. П. ЕГН [ЕГН] и Е. А. Б. [ЕГН] деловодни разноски за всички инстанции в размер на 2180 лв. На основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищците имат право на разноски предвид уважаване на предявеният от тях иск. Пред РС, ищците са претендирали разноски, представили са на л. 224 списък на разноските, които са доказани с договори за уговорени и платени адвокатски възнаграждения от част от ищците в общ размер 1290 лв., 50 лв. платена държавна такса по иска и 18 лв. внесена държавна такса за вписване, т.е. общо 1358 лв. Пред въззивната инстанция са претендирани разноски и е представен списък на такива на л. 34, който включва адвокатски хонорар общо за 1120 лв., уговорени и платени и 25 лв. платена държавна такса, т.е. общо 1145 лв. За касационна инстанция са претендирани разноски. Представен е списък на възнагражденията по договорите за правна помощ – 880 лв., за която сума са представени договори за правна помощ с отразен платен ходорар и държавна такса от 30 лв. за допускане до касация и още 50 лв. за разглеждане на касационата жалба по същество, т.е. общо за 960 лв. Платената държавна такса общо за производството пред ВКС е 80 лв., а не 180, както погрешно е претендирано в откритото съдебно заседание от касатора и пълномощник на останалите касатори. Или общо доказаните разноски за всички инстанции са в размер на 3463 лв. От тази сума са присъдени от ВКС с решението 2180 лв. Остават не пресъдени 1283 лв. Ответниците по молбата правят възражение за прекомерност. Възражението е неоснователно поради следното. Верно е, че ищците имат идентични интереси, но уговорените и платени адвокатски възнаграждения от всеки от тях са в размер под минималния от НМРАВ. Делото не е без фактическа и правна сложност, а напротив, затруднено е било доказването поради големия период от време, в който са се развивали фактите, което е наложило шест заседания пред РС, събрани са множество доказателства, заявени са оспорвания и възраженията от ответниците, касаещи активната материално правна легитимация по спора и това, че ползват имота на правно основание. Уговорените адвокатски възнаграждения са под посочените в НМРАВ, като е съобразено, че фактите са общи за ищците и че те имат идентични интереси. Затова съдът приема, че не следва да се намалява допълнително размера на адвокатските възнаграждения а следва да се присъди и останалата част от доказаните разноски за всички инстанции в доказаният размер 1283 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение