Определение № 659 от 15.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4026/2014 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Прокуратурата на РБ срещу разпореждане от 17.03.2014 г. за издаване на изпълнителен лист по в.гр.д. № 11949/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б въззивен състав, който е издаден на 17.03.2014 г. и получен от молителя на 21.03.2014 г. Направено е искане да се отмени разпореждането като незаконосъобразно и се обезсили издадения изпълнителен лист. Ответникът по частната жалба Е. М. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. В. от АК-С. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист, което съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК подлежи на обжалване, следователно е процесуално допустима – чл. 274, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното разпореждане с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното разпореждане от 17.03.2014 г., по искане на Е. М. П. от [населено място] е постановено да се издаде срещу Прокуратурата на Република България изпълнителен лист за присъдено с въззивното решение обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за сумата 5 000 лв. за неимуществени вреди и 300 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, а на 17.03.2014 г. изпълнителният лист е издаден в полза на молителя. В. решение е обжалвано от Софийска градска прокуратура и в осъдителната му част то не е влязло в сила. Обжалваното разпореждане е неправилно. В. съд не е преценил статута на Прокуратурата на РБ, с оглед забраната на чл. 243, ал. 2 ГПК за допускане на изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавно учреждение и забраната за допускане на изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения по чл. 519, ал. 1 ГПК. Този статут следва да се изведе от Закона за устройство на държавния бюджет, където е посочено, че държавният бюджет обхваща републиканския бюджет, бюджета на Народното събрание и бюджета на съдебната власт, като „държавни органи" са президента, министерския съвет, министерствата и другите ведомства, областните администрации, Конституционния съд и други бюджетни организации, определени със закон. В разпоредбата на чл. 137 от Закона за съдебната власт е посочено, че Прокуратурата е юридическо лице на бюджета издръжка. Предвид статута на Прокуратурата на РБ на държавно учреждение и с оглед разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК, която не допуска изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавно учреждение, въззивният съд е следвало да откаже издаването на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение. При тези съображения обжалваното разпореждане следва да се отмени, да се откаже издаването на изпълнителен лист и да се обезсили неправилно издаденият изпълнителен лист. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,