Определение № 912 от 20.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4575/2013 г.

Производството е по чл.309 вр. чл. 282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на У. - [населено място], К., с която се иска спиране на изпълнението на определение №2352 от 28.11.2013г. по ч. т.д. 1308/13г. на Пловдивски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, намира следното: Молителят е подал молба за отмяна на определение №2352 от 28.11.2013г. по ч. т.д. 1308/13г. на Пловдивски апелативен съд. Искането за спиране изпълнението по това определение е процесуално недопустимо, по следните съображения: Чл.309 ГПК, регламентиращ възможността да се иска спиране на изпълнението и при подадена молба за отмяна, бланкетира към предпоставките на чл. 282, ал.2-6 ГПК, като ги въвежда като основание за реализирането на този ред. Следователно, за да бъде спряно изпълнението на съдебния акт, предмет на търсената отмяна, той трябва да се ползва с изпълнителна сила, която е основание за издаване на титул за принудително изпълнение, чието спиране се цели. С такава изпълнителна сила се ползват единствено осъдителните решения, но не и определенията на съдилищата. И независимо от това, че определенията като съдебни актове могат да разрешават и процесуалноправни спорове, свързани с изпълнителното производство – респ. неговото движение, спиране или прекратяване, това не променя правната им природа и не ги прави обективиращи изпълняемо право, доколкото предмета им е различен от този на осъдителните решения. Следователно, разпоредбата на чл.282,ал.2 ГПК е неприложима спрямо тях. Или подадената молба, с която се иска спиране на токова определение следва да бъде оставена без разглеждане.