Определение № 11256 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8570/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от И. Р. Р. от гр. Варна, чрез процесуален представител-адв.Бакалов, срещу определение № 7370/16.07.2024 г. по адм. дело № 1380/2024 г. на Административен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му, против твърдян индивидуален административен акт ,обективиран в Протокол за доброволно предаване № УРИ 406900-533/18.06.2024г., съставен от мл. Експерт при КО ГКПП-Малко Търново, утвърден от ВПД Началник на ГПУ-Малко Търново на 18.06.2024г. С протоколът, на основание чл.84,ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи Р. доброволно предал лек автомобил, марка „Шкода“, модел „Суперб“, с бълг. Рег. № [рег. номер]. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и иска отмяната му, както и присъждане на разноските по делото. Ответникът по частна жалба - началникът на ГПУ – Малко Търново, не взима становище. Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, Административен съд – Варна е приел, че е сезиран със жалба без предмет поради липса на годен за обжалване индивидуален административен акт и е налице прекратителното основание на чл. 159, т. 1 АПК. Определението е правилно. Безспорно се приема в съдебната практика, че протоколът за доброволно предаване на лек автомобил по чл. 84, ал. 2 ЗМВР, обявен за издирване в друга държава - членка на ШИС или Интерпол, няма характер на властническо волеизявление по смисъла на чл. 21 АПК, нито пък положената върху него резолюция "утвърждавам" в съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 6 ЗМВР от началника на граничното полицейско управление има подобен характер. Основателни са доводите на АС за липса на заповед по чл. 84, ал. 8 ЗМВР, която би имала характер на индивидуален административен акт. Нещо повече - липсва и искане за издаване на заповед по чл. 84, ал. 9 ЗМВР за връщане на вещта, която заповед или отказът за издаването й също биха имали характер на индивидуален административен акт, като обжалването на последния е пътят за защита в хипотезата по чл. 84 ЗМВР за лицето, доброволно предало лекия автомобил. Предвид изложеното определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, пето отделение