Решение № 126 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 130/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2, предл.първо ГП., образувано по частната жалба на Р. И. К. от с. Б., Л. област срещу решение № 394/07.05.2008 год. по гр.дело № 2546/2007 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 10/30.01.2007 год. по гр.дело № 331/2006 год. на Л. окръжен съд, в частта, с която на основание чл.73 ЗС е осъден да заплати общо сумата 5 220 лева, обезщетение за лишаването на ищците от възможността да ползват недвижим имот, представляващ ливада-мера от 12.035 дка, съставляваща парцел **** 39, масив 6, в землището на с. Б., за периода от 01.07.2000 год. до 01.12.2005 год. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт и се настоява за отмяната му и произнасяне на касационният съд по съществото на оплакванията в касационната жалба. Ответниците по частната жалба А. С. М., А. С. М., Д. С. М., Ж. С. М. и Н. С. М., всички от с. Б., Е. С. И. от с. Г. и А. С. А. от с. Г. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за настоящето производство. Частната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГП., но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: касационният съд е сезиран с касационна жалба на Р. К. срещу въззивно решение, с което въззивният съд се е произнесъл по два обективно и субективно съединени иска – по чл.73 ЗС и по чл.108 ЗС, предявени от ищците. Приел е, недопустимост на касационната жалба в частта, с която е присъдено обезщетение за ищците, на основание чл.73 ЗС, защото цената на всеки от субективно съединените искове, предявени по реда на чл.104 ГП. е по-малка от 5 000 лева, независимо че общата им стойност е надвишаваща тази сума. Позовавайки се на разпоредбата на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ касационният съд е приел недопустимост на касационната жалба в тази й част, затова я оставил без разглеждане. Касационното решение, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, имащо характер на определение, е правилно и следва да се остави в сила. Касационният съд правилно се е съобразил с разпоредбата на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./, която процесуална норма изключва от касационен контрол всички искове, с цена до 5 000 лева, каквито искове са предявени от ищците в настоящия спор по чл.73 ЗС. Всички останали доводи, развити в частната жалба за неправилност на съдебния акт в тази част са относими към упражнения касационен контрол по иска по чл.108 ЗС са недопустими за разглеждане, тъй като по отношение на този иск има влязло в сила решение на касационния съд и процесуалната възможност за съдебен контрол е изчерпана за жалбоподателя, с проведеното триинстанционно съдебно производство, завършило с касационния контрол, упражнен вече по гр.дело № 2546/2007 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че частната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна, а направените разноски от ответниците, в размер на 200 лева за настоящето производство, следва да се поставят в тежест на жалбоподателя, затова