Определение № 3201 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1972/2023 г.

Подадена е молба с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК от М. С. К., П. И. К. и С. И. К., всички от [населено място] за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските, направени от тях в касационното производство. По искането за присъждането им, заявено в представения отговор, съдът не се е произнесъл. Ответникът по молбата А. С. С. от [населено място] не е взел становище по реда и в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Производството е процесуално допустимо с оглед спазване на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молбата, а при разглеждането й по същество, настоящият състав намира следното: С постановеното на 5.04.2024 год. определение по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1678 от 22.12.2022 год. по в. гр. д. № 315/2022 год. на Пловдивския окръжен съд по подадената срещу него касационна жалба на А. С. С.. Липсва произнасяне по направеното искане за присъждане на разноски на ответниците по касационната жалба, сега молители – М. С. К., П. И. К. и С. И. К., заявено в представения отговор на касационната жалба за сума в размер на по 1 200 лв. за всеки един от тях, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от всеки един от ответниците по представените три договора за правна защита и съдействие и списъци на разноските за всеки от тях. Представените договори удостоверяват претендирания размер на адвокатското възнаграждение от всеки от молителите и начина на плащането му, като съгласно приетото в т. 1 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС същите имат характер на разписка за платеното на пълномощника възнаграждение. С оглед изхода на спора в производството по чл. 288 ГПК са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на разноски в полза на ответниците по касация. Макар същите да са представлявани от един адвокат, изготвил общ отговор на жалбата, при данните за сключени отделни договори с всеки от тях и с оглед липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от касатора, на молителите следва да се присъдят направените от всеки от тях в касационното производство разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в установения размер. Воден от изложеното и на основание чл. 248 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение