Определение № 2696 от 21.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 421/2026 г.

Производството е образувано по частни жалби, както следва: 1/ от С. Х. С. и Р. Ц. С., чрез адвокат Н. Р., срещу определение №16592/07.09.2025г. на Софийски градски съд постановено по в.гр.д.№8563/2024г. по реда на чл.248 от ГПК. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение като необосновано и постановено в противоречие на закона. Насрещната страна П. С. П. с писмен отговор, чрез адвокат С. Ф., оспорва жалбата. Насрещната страна П. Р. С. не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по жалбата. 2/ от П. Р. С. срещу определение №16592/07.09.2025г. на Софийски градски съд постановено по в.гр.д.№8563/2024г. по реда на чл.248 от ГПК. Насрещните страни С. Х. С. и Р. Ц. С. с писмен отговор, чрез адвокат Н. Р., изразяват становище за нейната основателност. Частните жалби са подадени от легитимирани страни, в определения от ГПК срок. Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде изпратено на въззивния Софийски градски съд за преценка наличието и поправка на допусната явна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното определение, по следните съображения: Предмет на произнасяне на въззивния съд са били исканията за изменение на въззивното решение в частта за разноските. В мотивите на същото съдът направил извод, че всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила в производството. В диспозитива на същото съдът постановил, както осъдителни диспозитиви, с които присъдил разноски в полза на въззивниците С. Х. С. и Р. Ц. С. и на въззиваемата страна П. С. П. – С., така и диспозитив, с който оставил без уважение исканията на същите за присъждане на разноски. Налице е противоречие между формираната воля на съда в мотивите и отразяването ѝ в диспозитива на съдебния акт. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд,