Определение № 3067 от 13.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3570/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Касаторът П. А. А. иска да се измени постановеното по настоящото дело определение № 652/11.02.2025г. в частта за разноските като бъде намалено присъденото в полза на ответника по касация адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Ответникът Ц. С. Н. не изразява становище. С горецитираното определение, настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение като е постановил касаторът като страна неоснователно отнесла спора до ВКС да заплати на ответника сума 800,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждениe пред касационната инстанция. Молбата е подадена в срок и е с допустим предмет, но по същество - неоснователна. Съображенията са следните: В актуалната си практика ВКС приема, че с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер на това възнаграждение. В случая, ответникът по касация е уговорил възнаграждение за представителството си пред Върховния касационен съд с договор за правна защита и съдействие от 27.08.2024 г. и го е заплатил същия ден, преди адв. Г. К. да депозира отговор на касационната жалба. Делото разкрива правна и фактическа сложност, доколкото в касационната жалба по спора за неоснователно обогатяване касаторът е аргументирал предпоставки в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК чрез практиката на Върховния касационен съд, а ответникът им е отговорил развивайки съображения и по съществото на спора, отнасящи се към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В крайна сметка ответникът е получил целения от него краен резултат като касационното обжалване не е допуснато, а уговореното възнаграждение съответства на мярката на пазара – същото е в размер по-нисък от актуалната минимална работна заплата за страната. По изложените съображения, възнаграждението е определено в разумни граници, а ответникът е определил адекватно цената на труда на своя адвокат. При тези мотиви, съдът