Решение № 8462 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3158/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение № 14546/30.12.2025 г. по адм. дело № 1387/2025 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, И. В. К., от гр. Варна, чрез адвокат Златев изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор, с който моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 14546/30.12.2025 г. по адм. дело № 1387/2025 г. Административен съд – Варна е отменил заповед № СД-06-6/30.03.2023 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 655, ал.3 във вр. с чл. 655, ал.2, т.7 от Търговския закон и във връзка с чл.23, ал.3, предложение първо от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците е разпоредено изключването на И. В. К. от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърден със заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик № ЛС-04-72/21.02.2006 г.. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден след нарушения във формата и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила – основания за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т.2 и т.3 АПК. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че И. К. е бил назначен за временен синдик на ЕТ“Корал-Л. Иванов“ – Л. И., от гр. Бургас по обявената несъстоятелност на търговеца по т.д. № 161/2020 г. на Окръжен съд – Бургас. В това си качество би задължен от съда в срок до 06.08.2020 г. да изготви списък на кредиторите и размерите на вземанията им и да представи заверено извлечение от търговските книги, както и доклад за причините на неплатежоспособността, състоянието и взетите мерки за запазване на имуществото на търговеца. След редовно проведено първо събрание на кредиторите на 06.08.2020 г. съдът е назначил Карабоев за постоянен синдик на ЕТ“Корал-Л. Иванов“, като същият е встъпил в длъжност на тази дата. С Определение № 260358/10.11.2020 г. по т.д. № 161/2020 г. на Окръжен съд – Бургас на основание чл. 692, ал.4 от ТЗ е одобрен съставеният от синдика списък на приетите вземания. След приключването на извършената тематична планова проверка на дейността на синдиците в производствата по несъстоятелност за 2020 г. по описа на ОС-Бургас, възложена със Заповед № ИЗСВ-01-119/19.05.2022 г. на министъра на правосъдието, за констатираните нарушения били изготвени Доклад рег. № 92-11-28/22 от 5.08.2022 г. и Доклад рег. № 92-11-28/22 от 27.02.2023 г.. В докладната записка, чрез която са представени резултатите от проверката, е посочено, че доклада от 5.08.2022 г. е изпратен на председателя на ОС-Бургас, а на синдиците, във връзка с чиято дейност са установени нарушение, са изпратени преписи-извлечения. Подготвен е бил проект за заповед за изключване на синдик Карабоев от списъка по чл.655, ал.2, т.7 ТЗ, поради констатирани нарушения в дейността му. Съдържанието на доклада на инспектор С. с рег. № 92-11-28/22 от 27.02.2023 г., в частта му относно синдика Карабоев, се различава от това на доклада на същият инспектор, приложен в адм. преписка с докладната записка с рег. № 92-11-28/22 от 5.08.2022 год. Налице е разминаване досежно липсата на акта за встъпване, както и за списъците на вземанията и възраженията по тях (чл.685 ТЗ), във връзка с възприетото просрочие от една седмица без да са изследвани причините за същото (чл.686 ТЗ). При издаване на своята заповед за изключването на И. В. К. от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон министърът на правосъдието е приел за установени следните нарушения: т.1. липса на акт за встъпване в длъжност по чл.656, ал.4 ТЗ; т.2. липсва застраховка по чл.663а ТЗ, във връзка с чл.22, ал.1 от Наредбата; т.3. по възраженията по списъците с вземанията синдикът не е предоставил становище в законоустановения срок по чл.690, ал.2 ТЗ- нарушение на чл.660, ал.1 във връзка с чл.690, ал.2 ТЗ; т.4. срокът по чл.686 ТЗ не е спазен от синдика с една седмица, което е нарушение на посочената разпоредба. Съгласно чл. 655, ал. 3 от Търговския закон министърът на правосъдието изключва от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици онези, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като такива, независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността. Обосновано административният съд е приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 26, чл. 34, ал.1, чл. 35 и чл. 36 от АПК, което засяга оспорения административен акт в неговата цялост, т.е. по отношение на всички приети с него нарушения на синдика. Нарушенията са от такова естество, че допускат различен резултат при прилагането на материалноправните разпоредби. Началото на производството, приключило с постановяването на оспорената заповед, е поставено с доклад за резултатите от извършената проверка. Същият не е връчен на проверяваното лице, в нарушение на изискванията на чл.23, ал.2 от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците. От приложените писмени доказателства се установява, че препис-извлечение от доклада от 5.08.2022 г. е изпратен, но не е връчен на синдика, а имащият различно съдържание доклад от 27.02.2023 г., който е възпроизведен и в заповедта не е изпратен на синдика и той не е уведомен за изготвянето му. Неосигуряването на гарантираното от АПК и приложимата наредба право на участие и защита на проверяваното лице и отсъствието на обсъждане на направени възражения в административното производство са довели до нарушение на изискванията на АПК, разписани в чл. 34, ал. 3, чл. 35 и чл. 36, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от АПК. Лишаването на синдика от възможността да упражни правата, предоставени му от посочените норми, е довело и до необоснованост на оспорената заповед, тъй като, ако бяха упражнени, би могло да се стигне до различно приложение на материалния закон. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд, която приема, че специалните процедурни правила за издаването на заповедта по чл.23 от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците са субсидиарно приложими при условията на общите правила по АПК. Обосновани са изводите на административния съд, че не са спазени и изискванията по чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно формата на оспорената заповед. Правилно съдът е приел, че принципно е допустимо пълното, ясно и точно изложение на фактическите основания на административния акт да се съдържа в материалите от административната преписка, които в случая са процесните два доклада. Съдържанието на последните обаче не е идентично, като изричното позоваване в заповедта на доклада с рег. № 92-11-28/22 от 5.08.2022 г., при фактическо възпроизвеждане съдържанието на доклада с рег. № 92-11-28/22 от 27.02.2023 г., е достатъчно за да създаде неяснота относно фактическите основания за издаването й, детерминиращо цялостно нарушаване на установената за административния акт форма. Констатираното неспазване на установената форма на административния акт представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, тъй като не позволява извършването на съдебна преценка относно правилното приложение на материалния закон. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че не е допусната неяснота във фактическите твърдения на органа единствено по т.2 от заповедта, като същите са изложени достатъчно пълно, а липсата на застраховка по чл.663а ТЗ във вр. с чл.22, ал.1 от Наредбата следва да се счете за безспорно установена, доколкото се касае за отрицателни факти, чиято тежест на доказване в съдебния процес е за синдика. При положение, че изискванията за форма на акта са спазени само за това нарушение, не е ясно дали в този случай волята на административния орган би била да се приложи по същият начин нормата на чл.655, ал.3 от ТЗ. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие от 09.06.2023 г. възлизат на сумата от 600,00 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение