Определение № 40 от 11.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 249/2018 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 44, т. 1 НПК по повод разпореждане № 1762 от 21.02.2018 г. на Районен съд–гр. Благоевград по н. ч. х. д. № 375/2018 г., с което е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становището, че компетентен да разгледа делото е Благоевградският районен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 4992 от 21.12.2017 г. по н. ч. х. д. № 246/2017 г. Районният съд–гр. Гоце Делчев е приел, че делото е подсъдно на Районен съд–гр. Благоевград, тъй като инкриминираните с тъжбата позорни обстоятелства за частния тъжител били разпространени чрез печатно произведение (Югозападен таблоид „Т.П.”). Разпространението е станало с решение на редакционния съвет, който с оглед данните по делото е със седалище в [населено място] ( [улица], № *, ет. *). Мотивирайки се по този начин съдът е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на Районния съд в гр. Благоевград. С разпореждане № 1762 от 21.02.2018 г. по н. ч. х. д. № 375/2018 г. Благоевградският районен съд също се е обявил за некомпетентен да разгледа делото. При решаване на въпроса за подсъдността се е позовал на информацията, която била събрана от изпращащия съд. Преценил я като недостатъчна, за да стане ясно къде и по какъв начин са били публикувани статиите в бр. 38 от 14.10.2016 г. и бр. 39 от 21.10.2016 г. на вестник „Т. п.”, разпространяван на територията на Югозападна България. Това означавало и невъзможност на този етап да бъде определено мястото, където престъплението е извършено. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 36, ал. 3 НПК съдът приел, че делото следва да бъде разгледано от Районния съд в гр. Гоце Делчев, в чийто териториален район попадало местоживеенето на частния тъжител К. Г. Л.. Успоредно Благоевградският районен съд е изложил и съображения за наличието на процесуалното основание по чл. 43, т. 1 НПК - частният тъжител и двама от подсъдимите имали настоящо местоживеене в района на съда в гр. Гоце Делчев и можело да се предположи, че свидетелите, които ще бъдат ангажирани в съдебното производство, също ще бъдат с местоживеене на територията на този съдебен район. Върховният касационен съд намира, че делото следва да се разгледа от Благоевградския районен съд. С тъжбата е било повдигнато обвинение за клевета, разпространена чрез печатно произведение - вестник „Т. п.”, в който били публикувани (в два поредни броя) статии, съдържащи инкриминираните позорни обстоятелства за частния тъжител. Към момента на публикациите редакцията на вестника ( на редакцион ния съвет) се е намирала на територията на гр. Благоевград съобразно общодостъпните данни за нейния адрес, посочен в електронния формат на издавания таблоид. При това положение Благоевградският районен съд без основание е приел, че мястото на извършване на престъплението не може да бъде определено. В съответствие с чл. 36, ал. 1 НПК компетентният съд по правилата за подсъдността е Благоевградският районен съд, на когото делото следва да бъде изпратено за разглеждане. От материалите не се установяват и изискванията на чл. 43, т. 1 НПК, поначало представляващ изключение. В случая нито броят на подсъдимите е толкова голям, нито с тъжбата са били поискани свидетели, което да оправдава отклонение от правилата за териториална подсъдност на делото с оглед постигане на процесуална икономия - спестяване на сили и средства във връзка с явяването им пред съда и осигуряване нормално протичане като цяло на съдебното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 44 НПК