Определение № 8890 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 870/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на С. Й. Р. от гр. Пловдив, в качеството й на касатор по делото, чрез процесуалния й представител адв. Джолов, за изменение на решение № 3400 от 25.03.2026г., постановено по адм. д. № 870/2026г. по описа на ВАС, в частта му за разноските. С молбата е поискано изменение на решението в частта на разноските, като присъдените такива в полза на ответниците по касация да бъдат намалени. Искателят се аргументира с направено възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалните представители на ответниците по касация адвокатски възнаграждения и това, че по делото в тази инстанция е проведено само едно заседание, без да се събират доказателства. Искането е подадено в едномесечния срок по чл. 176а, ал. 1 от АПК /нов ДВ бр. 63/2025 г. в сила от 05.08.2025г./, от надлежна страна и се явява процесуално допустимо. Ответниците по касация И. Н. С. и Р. А. И., чрез процесуалния си представител адв. Петров, изразяват становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта по разноските. Ответникът кметът на район „Западен“ на община Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Драгоева, изразява становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът Г. Д. В. не е намерена на адреса с изпратени няколко съобщения, като е уведомена по реда на чл. 18а АПК със залепване на уведомление, като след изтичане на срока и неявяването й да получи книжата, съобщението е свалено и приложено по делото на 27.07.2026г., като същата не изразява становище по искането. Разгледано по същество, искането се явява неоснователно по следващите съображения. С решение № 3400 от 25.03.2026г., постановено по адм. д. № 870/2026г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 9443 от 30.10.2025г. по адм. д. № 2650/2024г. на АС – гр. Пловдив, като касаторът в производството С. Й. Р. е осъдена да заплати разноските по делото на община Пловдив в размер на 639,11 евро, на И. Н. С. в размер на 511,29 евро и на Р. А. И. също в размер на 511,29 евро. С направено искане в представена молба от 23.02.2026г. касаторът С. Р., чрез процесуалния си представител адв. Джолов, действително е направила възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалните представители на ответниците по касация адвокатски възнаграждения, като същото е мотивирано с проведеното едно заседание и с факта, че в тази инстанция не са събирани доказателства. Настоящият състав обаче намира, че договореното и заплатено такова в посочения по – горе размер не е прекомерно. От представените по делото доказателства е видно, че е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 1000 лева, които се равняват на 511,29 евро, от И. С. и от Р. И. по договори за правна защита и съдействие с всеки от тях от 14.12.2025г., а по отношение на кмета на район „Западен“ на община Пловдив е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, съответни на 639,11 евро. Процесуалното представителство по отношение на ответниците по касация е осъществено от процесуалните им представители с представени отговори на касационната жалба и становища по съществото на спора, докладвани в проведеното открито съдебно заседание. Съгласно чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа минималното възнаграждение за представителство по дела по ЗУТ, от която категория е настоящото е 1 250 лева. Съответно предвид извършената в случая работа, а именно изготвянето, подаването и подписването на отговор на касационната жалба и процесуално предсавителство с изготвени становища по съществото на спора, договореното и заплатено такова от И. С. и Р. И. е по – малко от минималното такова по Наредбата, а това заплатено от отчетника по касация кмета на район „Западен“ на община Пловдив е в рамките на предвидения по Наредбата минимум. Съответно не са налице предпоставките да се приеме, че договорените и изплатени възнаграждения за адвокатска работа, са прекомерни. Поради изложеното настоящият състав намира, че искането за изменение на решението в частта на разноските като неоснователно следва да следва да бъде отхвърлено. Във връзка с горното и на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение