Определение № 317 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1804/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Р. Г. С. срещу решение № 9 от 09.01.2015 г. по гр.д. № 1422/2014 г. на ОС Стара Загора, с което частично е уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр., във вр. с чл. 52 ЗЗД. С определение от 15.05.2015 г. Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. С молба от 03.12.2014 г. молителят и ответник в касационното производство Г. М. Т., чрез процесуалния си представител е поискал изменение на определението в частта за разноските по чл. 248 ГПК, като му бъдат присъдени разноски на основание чл.78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ответникът по молбата – Р. Г. С., редовно уведомена за молбата по чл. 248 ГПК депозира отговор в срок. Излага становище за неоснователност на искането за разноски, като счита същото за несвоевременно предявено без да е приложен списък за разноските по чл. 80 ГПК. Твърди, че не е надлежно доказано заплащането на разноските в полза на представляващия молителя адвокат. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е постъпила в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима по следните съображения. С отговора на касационната жалба вх. № 3329/16.03.2015 г. ответникът по жалбата Г. М. Т. и молител в настоящото производство по чл. 248 ГПК е заявил претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в размер на 500 лв. Към отговора са приложени преписи от същия, пълномощно, фактура и платежно нареждане – последните, удостоверяващи извършено плащане в полза на търговското дружество [фирма]. Към процесния отговор обаче ответникът като правоимаща страна по вземането за разноски по чл. 78 ГПК не е приложила списък на разноските по чл. 80 ГПК. Съгласно задължителните разяснения на т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молбата за изменение на съдебно решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. В същия смисъл е и изричният текст на чл. 80, изр. 2 ГПК, който съответно гласи, че страната, която не е представила списък за разноските няма право да иска изменение на постановеното решение в тази му част. Доколкото процесуалният закон отрича субективното право на страната да иска изменение на решението или определението в частта за разноските, молбата му в този смисъл не следва да бъде разглеждана по същество от настоящия състав. Предвид изложените съображения, съдът