Определение № 2313 от 07.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2078/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от И. С. К. от гр. Варна против Определение № 12946 от 03.12.2024 г., постановено по адм.д. № 2635/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на И. С. К. против Заповед № 461 от 07.10.2024г. на временно изпълняващия длъжността Кмет на район „Приморски“ при община – Варна и производството по адм.д. № 2635/2024г. по описа на АС- Варна е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, иска отмяната му като неправилно и връщане на делото на административния съд за произнасяне по съществото по жалбата срещу оспорената заповед. В срока по чл. 232 от АПК от насрещната страна по делото не е постъпило възражение срещу частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Производството по адм.д. № 2635/2024г. по описа на АС- Варна е образувано по жалба на И. С. К. от гр. Варна срещу Заповед № 461 от 07.10.2024г. на временно изпълняващия длъжността Кмет на район „Приморски“ при община – Варна, с която на основание чл.587, ал.2 от ГПК във вр. с искане вх. № АУО81451/14.08.2024г. от жалбоподателя за определяне на свидетели за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване право на собственост върху имот с идентификатор 10135.536.1040 с площ от 62 кв.м., Приморски парк „Горчивата чешма“ по КК и КР на гр. Варна, са определени трима свидетели, като и тримата не са по указания на жалбоподателя, а са избрани от издателя на заповедта. За да остави без разглеждане жалбата срещу заповедта и да прекрати производството по делото, административният съд е приел ,че обжалваната заповед не съставлява отказ да се извърши исканата услуга по заверка на данните за свидетелите при обстоятелствената проверка. С обжалваната заповед тази административна услуга всъщност е извършена, доколкото са посочени трима души свидетели. С жалбата по същество се оспорва съдържанието на извършеното от кмета в заповедта му вписване на тримата свидетели, които да се явят пред нотариуса при осъществяване на обстоятелствената проверка / макар и тримата да не са посочени от заявителя/. Административният съд е приел, че поисканата административна услуга е извършена с направеното от административния орган посочване на трима свидетели, поради което не се обжалва отказ за извършване на услугата, а се оспорва съдържанието на документ, което, съгласно утвърдената съдебна практика,може да се извърши само по реда на чл.81, ал.2 от АПК- пред по-горестоящия административен орган, но не и по съдебен ред. По горните съображения и на основание чл.159,т.1 административният съд е оставил без разглеждане жалбата срещу Заповед № 461 от 07.10.2024г. на временно изпълняващия длъжността Кмет на район „Приморски“ при община – Варна и е прекратил производството по делото. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Действително жалбата не е насочена срещу мълчалив отказ за извършване на административната услуга „ заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка“, доколкото тази услуга още не е извършена, тъй като липсва окончателна заверка от кмета на района и изходящ номер върху молбата –декларация. Не може обаче да се приеме, че с издаване на заповедта, с която се определят тримата свидетели, административната услуга вече е извършена –от една страна, а от друга- че действителният предмет на обжалване е оспорване съдържанието на документ, което се осъществява само пред по-горестоящия административен орган по реда на чл.81, ал.2 от АПК, но не и пред съд. Заповед №461/07.10.2024г. на временно изпълняващия длъжността кмет на район „Приморски“ –община Варна съставлява волеизявление на административен орган, формирано при осъществяване на административна дейност, с което по същество се накърняват права и законни интереси на заявителя, поискал заверка на молбата – декларация, доколкото със заповедта не се определят свидетелите, така както са посочени от него, а и тримата свидетели са заменени с непосочени в молбата-декларация лица. По горните съображения обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл.21, ал.1 от АПК и съставлява подлежащ на обжалване пред съд административен акт. Като е приел обратното/ липса на годен за оспорване акт по смисъла на чл.159,т.1 от АПК/, съдът е постановил определението си в противоречие с материалния закон. По горните съображения частната жалба е основателна, а обжалваното с нея определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото –върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение