Решение № 5162 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 935/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. и по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Решение № 8266/24.11.2025 г. на Административен съд (АС) – Хасково, постановено по адм. дело № 1564/2025 г. и по частна жалба на С. М. М. срещу Определение № 8600/17.12.2025 г. на АС – Хасково, постановено по адм. дело № 1564/2025 г. С обжалваното решение е отменен отказ на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, обективиран в уведомление от 22.08.2024 г., да предостави копия от документите, в които се съдържат лични данни, по депозирано заявление от 23.07.2024г. на С. М. М. във връзка с упражнено право на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година; преписката е върната на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за произнасяне по подаденото на 23.07.2024 г. от С. М. М., чрез пълномощник - адв. Т. Цонев, заявление за предоставяне на достъп до лични данни при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение; на основание чл. 174 от АПК е определен 14-дневен срок за произнасяне от влизане в сила на съдебното решение; „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъден да заплати разноски по делото. С обжалваното определение е оставено без уважение искане вх. № 13160/26.11.2025г., подадено от адв. Т. Цонев, като пълномощник на С. М. М., за изменение на Решение № 8266/24.11.2025г. на АС-Хасково постановено по адм. дело № 1564/2025г., в частта за разноските. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е недопустимо, алтернативно неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че съдът неправилно е приел, че следва да се предоставят копия от документите, съдържащи лични данни на лицето С. М. М., като твърди, че целта преследвана от заявителя е удовлетворяване на гражданско-правна претенция/информиране за договорни отношения, а не упражняване на регулаторно гарантирано право да се прегледа целят набор от обработвани лични данни. Сочи, че това е различие по същество, което определяло приложимия правен режим и процедурите за отговор. Твърди, че тъй като целта на молбата не е упражняване на правото да се получи достъп до лични данни на лицето, които се обработват, а получаване на информация по реда на Закона за потребителския кредит (ЗПК), то съдът е следвало да приеме, че е сезиран с процесуално недопустима жалба, тъй като липсва годен за оспорване административен акт. Счита, че решението е недопустимо и постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е разгледал делото като обжалване на изричен отказ, какъвто не бил налице, тъй като дружеството е постановило отговор по заявлението, който е изпратен на заявителя. В отговора се съдържало посочване на обработваните лични данни в пълния им обем, както и посочване на договорно основание и изброяване на целите, получателите и други реквизити. Липсвал и правен интерес от оспорването за жалбоподателя. Излага подробни съображения, че по искането, с което е сезиран, не се дължи предоставяне на копия от документите съдържащи лични данни, поради което изводите на съда са в противоречие с материалния закон и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Моли обжалваното решение да се отмени. Моли да не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение на ответника по касация, ако такива се претендират, а в случай че се присъдят прави възражение за прекомерност. Излага съображения за прекомерност на претендираното пред първата инстанция адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на С. М.. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. С касационната жалба и допълнителна молба от 08.04.2026 г. е направено искане за спиране на производството по делото до постановяване на решение на СЕС по дело С-676/25. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Николовска. Ответникът по касационната жалба – С. М. М. я оспорва по съображения изложени в писмен отговор. Въпреки, че съдебното решение е в негова полза излага подробни съображения, че съдът неправилно не е прогласил за нищожен обжалвания отговор на подаденото заявление, тъй като той е нищожен поради липса на компетентност, както и поради липса на положен подпис от автора му. Счита, че производството по делото не следва да се спира, а предвид релевираните основания за отмяна на съдебното решение същото следва да се отмени като неправилно и да се обяви за нищожен отговора на ответното дружество. В условията на евентуалност моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Ответникът по касационната жалба се представлява от адв. Цонев. Частният жалбоподател обжалва определението с доводи, че то е неправилно, тъй като само при последното първоинстанционно разглеждане на делото било направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли обжалваното определение да се отмени и се постанови друго, с което се присъдят разноски до пълния претендиран размер за всяка инстанция. Претендира разноски по частната жалба в размер на заплатената държавна такса. Представя списък на разноските. Частният жалбоподател се представлява от адв. Цонев. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба и за основателност на искането за спиране. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. За да отмени отказ на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, обективиран в уведомление от 22.08.2024 г. да предостави копия от документите, в които се съдържат лични данни по депозирано заявление от 23.07.2024 г. на С. М. М. и да върне преписката на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД решаващият съд е установил от фактическа страна, че на 23.07.2024г. С. М. М., чрез пълномощника си адв. Т. Цонев, е изпратил по електронен път заявление, подписано с квалифициран електронен подпис, до „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, озаглавено: „Заявление за упражняване на право на достъп до информация“, с което е поискал предоставяне на достъп до всички лични данни, които дружеството обработва, в качеството му на администратор на лични данни, както и екземпляр от договора за кредит, договор за цесия и други документи, свързани със С. М.. С електронно съобщение, изпратено на имейл адрес – [електронна поща], от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е отговорено на С. М.. Решаващият съд е посочил, че отговорът на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е чрез длъжностно лице по защита на личните данни – К. Б. и подробно в съдебното решение е възпроизвел съдържанието на този отговор. От писмо изх. № ППН-01-1201#1/12.11.2024г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) съдът е установил, че липсва висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от С. М. М. срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна е приел, че оспореният отговор е издаден от компетентен орган. Посочил е, че от събраните по делото доказателства не се установявала нищожност на оспорения отказ. В тази връзка е изложил съображения, че видно от представеното по делото пълномощно лицето К. Е. Б., подписал оспорения акт, е упълномощен да подписва, включително и чрез собствен електронен подпис, от името на Дружеството администратор на лични данни всички уведомления, отговори, становища, искания, жалби и други неизброени изрично документи, във връзка с подадени пред Дружеството искания за упражняване на права по Регламент /ЕС/ 2016/679, свързани със защита на личните данни, както и да представлява Дружеството пред всички физически и юридически лица, и навсякъде другаде където е необходимо в качеството му на администратор на лични данни. Приел е, че оспореният отказ е издаден в законоустановената писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че оспореният отказ е издаден в разрез с материалния закон. В тази връзка е изложил съображения, че между страните са налице облигационни отношения, възникнали по силата на сключени договори за кредит, наличието на който факт не е спорен по делото, като оспорващият е субект, чиито лични данни са обработвани от дружеството – ответник, и съответно има право като субект на това обработване на достъп до обработваните от администратора негови лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент 2016/679). „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е администратор по определението на чл. 4, т. 7 от Регламент 2016/679. Позовавайки се на чл. 12, чл. 15, § 1 от Регламент 2016/679 и Решение на СЕС по дело С-487/21 решаващият съд е посочил, че с отказа на администратора на лични данни да предостави на оспорващия копие от сключения между тях договор за кредит и съпътстващите го документи, на практика се възпрепятствала възможността на субекта на данни да упражни правата, които му предоставя Регламент 2016/679 в пълната и желана от него степен и същият е лишен от правото на защита на личните данни. Решението е неправилно, в частта, в която е отменен отказ на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, обективиран в уведомление от 22.08.2024 г., да предостави копия от документите, в които се съдържат лични данни, по депозирано заявление от 23.07.2024г. на С. М. М. във връзка с упражнено право на достъп по чл. 15 от Регламент 2016/679 и в частта в която „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е задължен да се произнесе при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението на АС-Хасково, и правилно в частта, в която преписката е върната на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за произнасяне по подаденото на 23.07.2024 г. от С. М. М., чрез пълномощник - адв. Т. Цонев, заявление за предоставяне на достъп до лични данни и е определен 14-дневен срок за произнасяне от влизане в сила на съдебното решение по следните съображения: Производството пред АС-Хасково е по реда на чл. 226 АПК, след като с Решение № 7050/25.06.2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело № 3572/2025 г. е отменено Решение №463/20.01.2025г. на АС-Хасково, постановено по адм. дело №820/2024г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване указанията, дадени в мотивите на решението. Указанията на ВАС са съдът, след като изпълни задълженията си по чл.158 АПК, вр. чл.154 АПК, да установи кой е оспореният от С. М. акт, кой е издателят на оспорения акт, редовна и допустима ли е жалбата, като евентуално конституира надлежните страни в процеса и разгледа акта, предмет на оспорване за законосъобразност по реда на чл.168, ал. 1 АПК на всички основания по чл.146 АПК. В изпълнение на указанията на ВАС, при новото разглеждане на делото съдът е дал указания на страните за уточняване предмета на жалбата, издателя на оспорения отказ и представяне на доказателства. Правилно е приел, че жалбата е редовна и допустима, като насочена срещу изричен отказ на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, обективиран в уведомление от 22.08.2024 г., по депозирано заявление от 23.07.2024 г. във връзка с упражнено право на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679г., предвид направеното уточнение от жалбоподателя. Правилни и съответни на приложимото право са изводите на съда, че възражението на ответника за недопустимост на жалбата са неоснователни. Към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК и не следва да ги преповтаря във връзка с направеното с касационната жалба възражение за недопустимост на съдебното решение. Съдът се е произнесъл по редовна и допустима жалба. Правилно решаващият съд е приел, че като ответник в производството следва да се конституира „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, тъй като дружеството е администраторът на лични данни, чийто отказ се обжалва. Неправилно е приел, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 37б, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно чл. 37б, ал. 2 ЗЗЛД, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В случая отказът е обективиран в уведомление от 22.08.2024 г. на длъжностното лице по защита на личните данни при „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. На първо място това уведомление е без подпис, без посочен автор, а само с отбелязването: „Длъжностно лице по защита на данните при „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД“, като издател на акта. Уведомлението е изпратено от електронен адрес до процесуалния представител на С. М., но то не е подписано с валиден електронен подпис, вкл. квалифициран такъв. Липсват доказателства да е подписано и с ръкописен подпис. На представеното с жалбата копие на уведомлението има отбелязване, че е изпратено от К. Б., но с оглед оформянето на уведомлението, лицето К. Б. е само изпращач на уведомлението, но не и негов издател. В тази връзка решаващият съд неправилно е приел, че издател на писмото е К. Б. и е приел, че същият, предвид представеното пълномощно, е имал правото да издаде уведомлението. Липсват доказателства, че именно К. Б. е издател на уведомлението, за да се обсъжда представеното от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД пълномощно, което с оглед датата на подписването му от А. М., а именно 10.10.2025 г., е издадено повече от година след издаването на процесния отказ. Уведомлението обективаращо оспорения отказ е издадено на 22.08.2024 г. Подписът е връзката между лицето и изявлението. Невъзможността за установяване издателя (авторството) на акта, а от там и на кого е волеизявлението, означава, че в случая не е налице компетентен орган, издал оспорения отказ. При липсата на компетентен орган се налага изводът, че е налице основание за нищожност на оспорения акт, която трябва да се обяви - чл. 172, ал. 2, предл. първо вр. чл.146, т.1 АПК. Поради констатираната нищожност на акта всички възражения в касационната жалба относно неправилността на изводите на съда по отношение прилагането на материалния закон не следва да се обсъждат, защото липсва акт издаден от администратор на лични данни. Именно защото липсва акт на администратора указанията на съда да се предостави достъп до лични данни при спазване на задължителните му указания дадени в решението, следва да се отменят, защото преценката за основателността на искането за предоставяне на копие от изброените в заявлението на С. М. лични данни и копие от същите е в правомощията на администратора на лични данни, който в случая не се е произнесъл. На второ място не се установява от доказателствата по делото, че длъжностното лице по защита на личните данни при „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което и да е то, защото К. Б. не притежава това качество, разполага с компетентност за издаване на административни актове от името на администратора на лични данни. По подадени заявления до администратора на лични данни, с които се упражнява право по чл. 15-22 от Регламента, задължен да се произнесе по същите е администраторът на лични данни. Решението на първоинстанционния съд, в частта, в която е отменен отказ на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, обективиран в уведомление от 22.08.2024 г., да предостави копия от документите, в които се съдържат лични данни, по депозирано заявление от 23.07.2024г. на С. М. М. във връзка с упражнено право на достъп по чл. 15 от Регламент 2016/679 и в частта, в която „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е задължен да се произнесе при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението на АС-Хасково, като неправилно следва да се отмени и вместо него се постанови ново, с което отказ обективиран в уведомление от 22.08.2024 г. се обяви за нищожен. В този смисъл и съдебната практика Решение № 13413/29.12.2025 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 7256/2025 г., Решение № 13344/22.12.2025 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 7792/2025 г., Решение № 1225/04.02.2026 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 9620/2025 г., Решение № 12873/12.12.2025 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 7964/2025 г., Решение № 1646/13.02.2025 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 5212/2025 г. Предвид чл. 218 АПК касационната инстанция следи служебно за съответствието с материалния закон, а компетентността е част от преценката за приложението на материалния закон, поради което в случай като процесния когато се констатира, че актът е нищожен, а съдът и при второто първоинстанционно разглеждане на делото не е обявил тази нищожност, това следва да се направи от касационната инстанция, като част от служебната проверка за съответствието на решението с материалния закон. Насрещната страна няма право на жалба, поради което чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК не се прилага. Частната жалба срещу Определение № 8600/17.12.2025 г. на АС-Хасково, постановено по адм. дело № 1564/2025 г. е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 8266/24.11.2025 г. на АС – Хасково, постановено по адм. дело № 1564/2025 г. съдът е присъдил в полза на С. М. М. сумата в размер на 10 лв. разноски по адм. дело № 820/2024 г. по описа на АС-Хасково. Присъдил в полза на адвокат Т. Цонев, сумата от 1900 (хиляда и деветстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатска защита и съдействие по адм. дело № 820/2024г. по описа на АС-Хасково, адм. дело № 3572/2025г. по описа на ВАС и адм. дело № 1564/2025г. по описа на АС-Хасково. В мотивите на решението съдът е изложил съображенията си за така присъдения размер на разноските. С обжалваното Определение № 8600/17.12.2025 г. на АС-Хасково, постановено по адм. дело № 1564/2025 г. за да остави без уважение искането за изменение на Решение № 8266/24.11.2025 г. на АС-Хасково, постановено по адм. дело № 1564/2025 г., в частта за разноските, решаващият съд е изложил съображения, че претендираното от адв. Цонев възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда и съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, може да бъде определено и в по-нисък от предвидения с Наредбата размер. Посочил е, че ирелевантни са представените по делото списъци за разноски от страна на адв. Цонев, с посочени в същите размери на възнагражденията за всяка съдебна инстанция. Определението е правилно. Правилни са изводите на съда, че същият не е обвързан от посочените в Наредбата за адвокатската работа възнаграждения. Правилно решаващият съд е посочил, че дължимото на адв. Цонев възнаграждение е определено след извършена преценка на извършената от адв. Цонев работа по делото и при вземане предвид вида и характера на производството. Правилно съдът е приел, че не се установяват от изложеното в искането основания за промяна на определения размер на адвокатско възнаграждение на адв. Цонев по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Изводите на съда са в съответствие с изискванията на чл. 36 ЗА. Неоснователно в частната жалба се сочи, че не било направено възражение за прекомерност за всички съдебни инстанции, както и че при предходните разглеждания на делото не са правени такива възражения и не са инициирани производства по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Производството по адм. дело № 1564/2025 г. е при условията на чл. 226 АПК. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Направеното от ответника по адм. дело № 1564/2025 г. възражение за прекомерност обхваща разноските за всички инстанции и правилно е отчетено от съда с оглед предмета на делото, условията и редът при които е поета защитата, правната и фактическа сложност на делото. По изложените съображения Определение № 8600/17.12.2025 г. на АС-Хасково, постановено по адм. дело № 1564/2025 г. следва да бъде оставено в сила. По искането за спиране на делото до произнасяне на СЕС по дело С-676/25 С оглед липсата на произнасяне от администратора на лични данни и нищожността на това основание на постановения отказ обективиран в уведомление от 22.08.2024 г. искането за спиране следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора по обжалване на решението на АС-Хасково разноски на страните за настоящата инстанция не следва да се присъждат и те следва да останат така както са направени от всяка от страните. С оглед изхода на спора по частната жалба претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение