Определение № 914 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12352/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 407, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на З. Стоева-Гогова, чрез процесуалния й представител-адв.С. Гогов против разпореждане за издаване на изпълнителен лист, постановено по адм. д. № 7306/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е издаден изпълнителен лист за присъдена в полза на Административен съд гр. София-град с допълнително решение № 3659 от 01.06.2022 г. по адм. д. № 7306/2017 г. по описа на съда сума в размер на 300 (триста) лева разноски по делото за вещо лице и 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане, поради недължимост на присъдените разноски и моли за отмяната му. Частната жалба е подадена от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но същата е просрочена, подадена след срока по чл.407 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално недопустима по следните съображения: С решение № 3176 от 10.05.2022 г., постановено по адм. д. № 7306/2017г., по описа на Административен съд София-град, е отхвърлен предявеният от З. Стоева-Гогова иск срещу БНБ за сумата от 1714,54лв., равностойно на законната лихва за периода от 25.07.2014г. до 05.11.2014г. върху сумата от 59748,83лв.,представляваща размера на главниците по депозитите на ищцата в КТБ АД/н/, на основание забавеното изплащане на депозитите, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от подаването на исковата молба. Решението е било обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение№1362 от 08.02.2023год. по а.д.№6279/2022год. отменил решение№3176/2022г. и уважил изцяло предявените искове, като със същото решение осъдил БНБ да заплати на ищцата З. Гогова направените пред двете съдебни инстанции разноски в общ размер на 1 080лв.,от които 1 070лв.-адвокатско възнаграждение и 10лв.-заплатена ДТ. С допълнително решение№3659/01.06.2022г. по а.д.№7306/2017г. АССГ осъдил З. Стоева-Гогова да заплати в полза на АССГ сумата от 300лева, съставляващи разноски за вещо лице. Решението е съобщено на ищцата чрез адв.С.Гогов на 06.06.2022год., не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 21.06.2022год.. С обжалваното разпореждане, въз основа на влязлото в сила съдебно решение, е издаден служебно изпълнителен лист в полза на Административен съд София-град за присъдените с цитираното решение разноски за вещо лице в размер на 300 лв., заплатени от бюджета на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията в случаите, изрично посочени в закона. Съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молба за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение. С разпореждане на Административен съд гр. София-град е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд-София-град. По делото от възлагателно писмо, изх. № 9642/11.10.2023 г. (л. 234) е видно, че има издаден изпълнителният лист, който е изпратен на частен съдебен изпълнител Г.Николов, въз основа на който е образувано изпълнително производство – изп.д.№ 20239230400301/2023г.. Видно от служебно изисканите от частния съдебен изпълнител, в унисон с дадените от ВАС съгласно разпореждане от 29.11.2023год. указания доказателства относно датата на узнаване на издадения срещу З. Стоева-Гогова изпълнителен лист, поканата за доброволно изпълнение е връчена на Стоева-Гогова на 01.11.2023год. и оформена като връчена при отказ на лицето да я получи. Отказът да се приеме поканата за доброволно изпълнение, в съответствие с правилата на чл.44ал.1 от ГПК е отбелязан в разписката за връчване и е удостоверен с подписа на връчителя. В частната жалба се твърди, че З. Стоева-Гогова е узнала за изпълнителния лист на 09.11.2023год., но липсват доказателства, удостовряващи узнаването на по-късната сочена от лицето дата. При това положение, касационната инстанция ,с оглед прил. по делото доказателства-прил.покана за доброволно изпълнение приема, че същата е връчена при отказ на лицето да я получи на 01.11.2023год., с оглед на което срокът за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителния лист съобразно разпоредбата на чл.407 ал.1 от ГПК във вр чл.60 ал.5 от ГПК вр. с чл.144 от АПК е изтекъл на 15.11.2023год. /присъствен ден-сряда/.Жалбата срещу разпореждането е била депозирана на 16.11.2023год. и заведена под вх.№41102/с.д. в АССГ, с оглед на което частната жалба се явява просрочена като подадена сред изтичане на законово регламентирания в чл.407 ал.1 от ГПК срок за обжалване и в този смисъл- процесуално недопустима.По делото липсват и не са налице доказателства, удостоверяващи изпращане на жалбата по пощата или посредством куриерска фирма. Подаването на жалбата в законния срок за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост, за която съдът следи служебно. Съгласно разпоредбата на чл.215 т.3 от АПК, жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато е подадена след срока. Предвид гореизложеното и на основание чл.231 във вр. с чл.213а ал.6 т.2 във вр. с чл215 т.3 от АПК, жалбата срещу разпореждането за издаване в полза на АССГ на изпълнителен лист следва да се остави без разглеждане, а образуваното касационно производство следва да бъде прекратено. Водим от горното, съдът,