Определение № 184 от 07.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4131/2008 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 9094/06.08.2010 г. на Х. М. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. Г. от АК-П., с която се иска да бъде изменено решение № 348 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 4131/2008 г. на Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, в частта му, с която са присъдени на касаторката В. Г. Х. от [населено място] направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 1380 лв. - държавни такси и адвокатски възнаграждения. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е в нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че същото е прекомерно завишено и не съответства на фактическата и правна сложност на делото по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което прави искане същото да бъде редуцирано до предвидения в наредбата минимален размер. Ответницата по молбата В. Г. Х. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. К. от АК-П. в писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК оспорва молбата и моли същата като неоснователна, да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за изменение на касационното решение в частта му за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна. С решение № 348 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 4131/2008 г. на Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, в производство по чл. 290 ГПК е отменил въззивно решение № 440 от 30.06.2008 г., постановено по гр.д. № 413 по предявеният "от Х. М. М. срещу В. яптава репяидпкацнопеп иск относно застроен недвижим имот в [населено място] и обусловения от него иск по чл. 431, ал. Ь ГПК/отм./ за отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху същия имот и е отхвърлил исковете като неоснователни. С решението, на основание чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът е присъдил на касаторката-ответница направените от нея разноски за всички инстанции в размер на 1380 лв., включващи адъиксиски ьь^ншриждсним за първата инстанция в размер на зио лв., за въззивната инстанция в размер на 500 лв., както и 500 лв. за касационната инстанция, или оощо в размер на 1300 лв., като останалата част на присъдените разноски до 1380 лв. са заплатени от нея държавни такси. Направените от ответницата касатор разноски са надлйжно документирани, своевременно е поискано тяхното присъждане, видно от книжата по делото и настоящата инстанция се решение по чл. 290 ГПК. Направеното в молбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационното производство по смисъла на чл. 78, ал. з гпк, е неоснователно, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази н съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Следователно, за да се адвила1СМ1 в рождение привиди ии-ниеьк размер ui заплатеното, освен посочените обективни предпоставки прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност! на делото, е необходимо ла е било направено и съответно искане от насрещната страна преди обявяване на делото за решаване, респ. предн поотаиоояоапе па обжалваното решение. В настоящия случай нито ищцата - ответница по касация, нито нейния адв. Г. в еьдсОни1и .заесдапме, приведели иа 21.04.2010 г., са направили искане за намаляване на разноските, още повече, че по делото пълномощникът на касаторката адв. К. е представил списък на разноските пред касационната инстанция по чл. 80 ГПК, дължимостта на които при положена дължима грижа в процеса е могла да бъде оспорена своевременно. С обжалваното решение съдът е присъдил направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 1380 лв. - държавни такси и адвокатски възнаграждения, така както е поискано с касационната жалба и тъй като искането за намаляване на разноските е направено едва с молбата за изменение на решението по чл. 248, ал. 1 ГПК, същото с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК се явява недопустимо като несвоевременно заявено. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението на ВКС в частта му за разноските, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по молбата направените от нея разноски за настоящото производство в размер на 100 лв. адвокатско възнаграждение. По [изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,