Определение № 11218 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11004/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. И. Д., в качеството му на наследник на А. И. Д. – бивш едноличен търговец с фирма ЕТ „А. Д. - Гранит“ срещу Определение № 3198 от 09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 792/2025 г. по описа на Административен съд- Велико Търново, с което е оставена без разглеждане искова молба с вх. № 4464/02.10.2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново и прекратено производството по делото. В срока по чл. 232 от АПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срока за обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Велико Търново е образувано по искова молба с вх. № 4464/02.10.2025 г. на М. И. Д., в качеството му на наследник на А. И. Д. – бивш едноличен търговец с фирма ЕТ „А. Д. - Гранит“ срещу Териториалния директор на НАП – Велико Търново, с която на основание чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. "б" от Търговския закон, вр. с чл. 21, § 1, б. "б" от Директива № 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета, се иска съдът да установи, че към настоящия момент публичните задължения на ЕТ „А. Д. - Гранит“, начислени му в регистрите на ТД на НАП – Велико Търново са погасени и да задължи ответника да заличи установените публични задължения от партидата на заличения търговец. Административния съд е приел, че исковата молба е с правно основание по чл. 128, ал. 2 от АПК и като такава е недопустима за разглеждане, поради наличие на друг ред за защита. В тази насока е изложил съображения, че нормата на която основава исковата си претенция ищеца - чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. "б" от ТЗ гласи, че неизплатените задължения на едноличен търговец или предприемач се погасяват след откриване на производството по несъстоятелност, когато е изтекъл тригодишен срок от датата на влизане в сила на решението на съда по чл. 632, ал. 4, с което се обявява неплатежоспособността, установява се, че наличното имущество не е достатъчно за покриване на разноските в производството по несъстоятелност и производството се прекратява. Предпоставките по чл. 760ж, ал.1, т.2 и 3 от ТЗ се установяват по съдебен ред, като компетентен да провери наличието им е съда по несъстоятелността, който разглежда молбата по реда на чл. 752 – 755 от ТЗ. Прието е, че липсва изрична уредба в ТЗ относно установяването на предпоставката по чл. 760ж, ал. 1, т.5 от ТЗ, поради което тази предпоставка може да бъде установена по искане на лице с правен интерес, по извънсъдебен ред, вкл. в рамките на административно или изпълнително производство. По отношение на задължения, възникнали или установени в резултат на някакъв вид административно производство, установяване на тази предпоставка може да бъде извършено и от административен съд по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК, но единствено ако заинтересованото лице не разполага с друг ред за защита. В случая обаче, такъв друг ред бил регламентиран в ДОПК, доколкото подателят на молбата твърдял наличието на образувано и неприключило изпълнително производство от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново. Приел е, че в правомощията по чл. 225 от ДОПК на публичния изпълнител е правомощието за прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичните вземания, вкл. в случаите на погасяване на задължението по чл. 168, т.8 от ДОПК - при погасяване на задълженията на ЕТ, по отношение на който производството по несъстоятелност е прекратено, поради изчерпване на масата на несъстоятелността, установено при условията и по реда на чл.760ж, ал.1, т.5, б. „б“ от ТЗ. Посочено е, че актът, с който публичният изпълнител прекратява, респ. отказва да прекрати изпълнителното производство, вкл. мълчаливия отказ при искане за прекратяване, подлежи на административно и съдебно обжалване. В тези производства погасяването на публичните задължения, вкл. на основание чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. "б" от ТЗ може да бъде установено от горестоящия орган или от административния съд, в рамките на провеждания контрол за законосъобразност върху актовете/действията на публичния изпълнител. По изложените съображения, искова молба с вх. № 4464/02.10.2025 г. е приета за недопустима и производството по делото е прекратено. Определението е правилно. Правилно Административен съд - Велико Търново е квалифицирал исковата молба на М. И. Д. с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК. В тази разпоредба се посочва, че всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Процесуалните предпоставки за допустимостта на установителния иск по чл. 128, ал. 2 от АПК са: 1. да е налице спор за съществуването на претендираното административно право или правоотношение, който да обосновава правен интерес от търсената защита по съдебен ред и 2. да липсва друг ред за защита, т. е. друга процесуална възможност за защита на права и интереси. От анализа на цитираната норма се налага извода, че визираните предпоставки следва да са налице кумулативно. Искът по посочената разпоредба е за установяване съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато лицето има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Наличието на интерес за ищeца и липсата на друг способ за защита са абсолютни процесуални предпоставки, които обуславят правото на иск и надлежното му упражняване. В настоящия случай, правилно е прието от съда, че спрямо ищеца втората предпоставка не е налице, доколкото погасяването на публичните задължения следва да се установи от публичния изпълнител в производството по принудително изпълнение. По тези съображения предявеният по чл. 128, ал. 2 от АПК иск правилно е приет от първоинстанционния съд като недопустим за разглеждане, поради липсата на визираните в разпоредбата предпоставки. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 от АПК, във вр. чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение