Определение № 11909 от 05.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9979/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния (АПК) кодекс във връзка с чл. 217, ал. 4, изр. второ от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от "Каталеа 77" ЕООД чрез упълномощен адвокат Д. Петров срещу определение № 938 от 12.09.2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-564/2024 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на определение № 813 от 25.07.2024 г. на КЗК, постановено по същата преписка, в частта му за разноските. В частната жалба се навеждат доводи, че определението е неправилно като постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК, които преповтарят съображенията, изложени в искането за изменение на разноските. Претендира се за отмяна на определението на Комисията в обжалваната част и постановяване на съдебен акт, с който да бъдат присъдени направените в производството пред КЗК разноски, представляващи платени държавни такси по преписките и адвокатско възнаграждение. Претендира и присъждане на разноски за производството пред ВАС. Ответникът по частната жалба – кмет на община Димитровград не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу подлежащо на обжалване определение в преклузивния срок по чл. 217, ал. 4 от ЗОП и от страна, за която постановеният оспорен акт на КЗК е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение, постановено в производство по чл. 217, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ЗОП, е оставено без уважение искането на "Каталеа 77" ЕООД за изменение на определение № 813/25.07.2024 г. на КЗК по преписка № КЗК-564/2024 г. в частта му за разноските. За да постанови този резултат, Комисията е приела, че прекратяването на процесната обществена поръчка от възложителя не е свързано с наведените в жалбата на дружеството твърдения, като липсва причинна зависимост между изложените в жалбата обстоятелства и основанието за прекратяване на процедурата. В мотивите си КЗК е взела предвид, че в конкретния случай процедурата е прекратена от възложителя поради факта, че поставеното изискване за наличие на експерт по част Пожарна безопасност в екипа за изпълнение на проектирането и осъществяването на авторски надзор е ограничително, тъй като е неотносимо към предмета на възлагане, което обстоятелство мотивира възложителя да прекрати възлагателната процедура на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП. КЗК е отчела, че производството по преписка № КЗК-564/2024 г. е прекратено поради недопустимост на жалбата с оглед на отпадналия правен интерес на жалбоподателя след нейното подаване и влизане в сила на решението на възложителя за прекратяване на процедурата, в която хипотеза според Комисията разноски не се дължат предвид изчерпателно изброените хипотези в чл. 143 от АПК. КЗК е изложила и мотиви, че разноски в полза на жалбоподателя биха се дължали в случай, че възложителят е оттеглил оспорения акт вследствие и в резултат на подадената жалба, но доколкото случаят не е такъв, и процедурата е прекратена на друго, самостоятелно основание, то разноски не се дължат, тъй като не е налице хипотезата на оттегляне на оспорения акт поради самото оспорване. Така постановеното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред КЗК е решението на възложителя за откриване на открита по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг- проектиране, изпълнение на СМР и авторски надзор на обект: “Рехабилитация на улици на територията на град Димитровград с три обособени позиции“. Твърденията на „Каталеа 77" ЕООД за незаконосъобразност на това решение е несъобразяването на възложителя с разпоредбата на чл.111, ал.11 от ЗОП, съгласно която, когато договорът за обществена поръчка се изпълнява на етапи, възложителят включва в проекта на договор клауза за частично освобождаване на гаранциите, съответно на изпълнителната част от предмета на обществената поръчка. С решение №D34834131 от 04.07.2024г. възложителят е прекратил процедурата на основание чл.110, ал.1, т.5 от ЗОП- поради установени нарушения при откриването на процедурата, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които тя е обявена. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. Ето защо КЗК обосновано е счела, че след влизането в сила на решението за прекратяване на процедурата е отпаднал правният интерес за жалбоподателя за оспорване на решението на възложителя за откриването й. КЗК е приела, че при недопустимост на жалбата поради отпадане на правния интерес разноски не се дължат, с оглед на лимитативно посочените хипотези в чл. 143 от АПК, поради което искането за изменение на определението на КЗК в частта за разноските е отхвърлено. При тази фактическа установеност по делото, съдът намира за неправилни формираните от КЗК правни изводи относно липсата на правно основание за присъждане на разноски в полза на „Каталеа 77“ ЕООД, а оттам и за неоснователност на подадената на основание чл. 217, ал. 2 от ЗОП молба за изменение на определението частта му за разноските. Съгласно чл. 217, ал. 1 от ЗОП, КЗК се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в тази глава и при условията и по реда на чл. 143 от АПК. В посочената разпоредба от АПК е регламентирана отговорността за разноските в административния процес. Според ал. 1 на чл. 143 когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ, а според ал. 2 от същата разпоредба подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Основният спорен въпрос в настоящото производство е дали прекратяването от възложителя на процедурата за възлагане на обществената поръчка по реда на чл. 110, ал. 1, т.5 от ЗОП е идентично по своята правна същност и последици на оттеглянето на оспорения акт по смисъла на чл. 143, ал. 2 от АПК, предопределящо дължимост на разноските. Съобразно чл.110, ал.1, т.5 от ЗОП възложителят прекратява процедурата с мотивирано решение, когато са установени нарушения при откриването и провеждането на процедурата, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които тя е обявена. Цитираната норма води до извод, че възложителят действа в условията на обвързана компетентност и при наличието на предпоставката, посочена в разпоредбата, той е длъжен да прекрати процедурата и за него не съществува възможност да оттегли акта си по реда на чл.91 от АПК. Именно такава е и настоящата хипотеза- възложителят е прекратил процедурата след подаване на жалбата срещу решението за откриването й, приемайки, че са допуснати нарушения при откриването й, каквито са били и твърденията на частния жалбоподател в жалбата му срещу решението на възложителя за откриване на процедурата, макар и основаващи се на различни фактически обстоятелства, останали извън контрола за законосъобразност, упражняван от КЗК предвид прекратяването на производството. Ето защо съдът намира, че в конкретната хипотеза прекратяването на процедурата след подаване на жалба срещу решението на възложителя за откриването й, има правни последици, идентични с оттеглянето на административния акт. Именно административният орган е станал причина за развитие на производство пред КЗК, откривайки процедура с незаконосъобразни условия, каквито са били и изначалните твърдения на жалбоподателя. Поради това следва да се приеме, че с поведението си възложителят е станал причина за извършването на разноски от страна на „Каталеа 77“ ЕООД. Съобразно общото правило, този, чието поведение е дало повод за завеждане на делото, следва да отговаря и за сторените разноски. В настоящата хипотеза е именно така- предявеното от жалбоподателя оспорване пред КЗК, респ. извършените във връзка с него разноски, са обусловени от незаконосъобразността на административния акт за откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка, впоследствие прекратена именно на това основание при условията на чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП. Горните изводи обосновават дължимостта на направените от дружеството разноски в производството пред КЗК и като е достигнала до противоположни правни изводи, КЗК е постановила неправилно определение, което следва да бъде отменено, а искането на „Каталеа 77“ ЕООД за изменение на определение № 721/06.10.2022 г. на КЗК в частта му за разноските (т. 4 от диспозитива) да бъде уважено. Съобразно представения в производството списък на разноските от страна на „Каталеа 77“ ЕООД, направените в производството разноски възлизат на 6500 лева, от които 4500 лева заплатена държавна такса и 2000 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Към списъка са приложени и доказателства- документ за платена държавна такса и договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че уговореното възнаграждение е заплатено в брой. В представеното пред КЗК становище процесуалният представител на възложителя е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, но съдът намира същото за неоснователно с оглед на обема на осъществената правна защита и фактическата и правна сложност на делото. Предвид гореизложеното определение № 938 от 12.09.2024 г. на КЗК по преписка № КЗК-564/2024 г., следва да бъде изменено, като възложителят бъде осъден да заплати на частния жалбоподател сторените в производството пред КЗК разноски. Предвид изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски, направени в настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 150 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева е основателна, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК възложителят следва да бъде осъден да му ги заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК във връзка с чл. 235, ал. 1 и чл. 236 АПК във връзка с чл. 216а, ал. 3 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,