Определение № 50017 от 11.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2252/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адв. Б. Д. като пълномощник на А. Й. Т. с искане за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, като бъдат присъдени сторените от доверителката му разноски за касационното производство в размер на 2 060 лв. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: С решение № 50069 от 23.10.2023 г. по гр.д. № 2252/2022 г. на ВКС, І г.о., е отменено въззивно решение № 147 от 07.02.2022 г. по в.гр.д. № 853/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение подадената от А. Й. Т. молба вх. № 20467 от 15.11.2021 г. за допълване по реда на чл. 250 ГПК на въззивно решение № 1078 от 27.10.2021 г. по в.гр.д. № 853/2021 г., и делото е върнато на Софийски апелативен съд за постановяване на допълнително решение по претенцията на А. Й. Т. за заплащане на лихва за забава върху главниците в размер на сумата 41 571.20 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и в размер на сумата 8 428.80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, за периода от 03.06.2013 г. до 03.06.2016 г. Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, когато ВКС отменя въззивното решение и връща делото за повторно разглеждане от въззивния съд, последният се произнася и относно разноските за водене на делото във ВКС. С оглед на изложеното, молбата за допълване на постановеното решение в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Въпросът за разноските по водене на делото пред касационната инстанция следва да бъде разрешен от въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, съобразно изхода на делото. Водим от гореизложеното съдът