Определение № 9985 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9568/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Т. Д. И., подадена чрез процесуален представител адв. З. Стоянова, против Определение № 8882 от 07.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1522/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ против Акт за поправка на АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-42-1-А от 05.03.2026 г., на орган по приходите при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, и производството по делото е прекратено. В частната жалба са развити съображения, че прекратителното определение е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че оспореният акт за поправка подлежи на самостоятелен съдебен контрол, както и че за жалбоподателката е налице правен интерес от оспорването му. Поддържа се, че с акта за поправка не е отстранена очевидна фактическа грешка, а е изменена формираната воля на административния орган чрез посочването на различен нотариален акт. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на Административен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Директор на Дирекция „Метни данъци и такси“ при Община Варна, не изразява становище в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от страна, за която актът е неблагоприятен, и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. За да остави без разглеждане жалбата на Т. Д. И. и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че Актът за поправка на очевидна фактическа грешка няма самостоятелно правно значение, а заедно с първоначалния административен акт представлява едно цяло, като при обжалване на първоначалния административен акт се разглежда и актът за неговата поправка. Приел е още, че с оспорения акт за поправка не се засягат права и законни интереси на жалбоподателката, не е постановен отказ и не са настъпили други неблагоприятни последици в правната ѝ сфера, тъй като с него единствено са отстранени грешно посочени в АУЗД номер и дата на нотариален акт. По тези съображения съдът е достигнал до извод за липса на годен за обжалване административен акт и на правен интерес от оспорването. Така постановеното определение е неправилно. Правната уредба на производството по поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в актове, издадени по реда на ДОПК (именно това е и приложимият в случая ред – виж чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси), се съдържа в чл. 133 от кодекса. Съгласно ал. 3 на тази разпоредба ревизионният акт за поправка може да бъде обжалван едновременно с поправения ревизионен акт или самостоятелно. Препращането на чл. 144 от ДОПК е изрично, що се касае до производствата и по издаването на останалите актове по ДОПК, за които липсва изрична уредба. Следователно законът изрично признава възможността актът за поправка да бъде предмет на самостоятелно оспорване. Обстоятелството, че след извършването на поправката той се съвместява с поправения акт и двата акта се разглеждат като едно цяло, не изключва самостоятелния съдебен контрол върху законосъобразността на самата поправка. Предметът на производството по чл. 133 ДОПК е ограничен до отстраняване на очевидна фактическа грешка, т.е. на несъответствие между действително формираната воля на административния орган и нейното външно обективиране в издадения акт. По този ред не може да бъде изменяна вече формираната воля на органа, нито да се извършва нова преценка на факти и обстоятелства, имащи значение за установеното публично задължение. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че с процесния акт единствено са отстранени погрешно посочени номер и дата на нотариалния акт и че поради това не е налице годен за самостоятелно оспорване административен акт. В случая жалбоподателката оспорва именно наличието на предпоставките за извършване на поправка по реда на чл. 133 от ДОПК, като поддържа, че с процесния акт не са коригирани единствено погрешно изписани реквизити на нотариален акт, а е посочен различен нотариален акт, с което е изменена вече формираната воля на административния орган. Дали извършената промяна представлява допустимо отстраняване на очевидна фактическа грешка или недопустимо изменение на волята на органа е въпрос по законосъобразността на акта за поправка, който следва да бъде разрешен при разглеждане на оспорването по същество, а не при преценката за неговата допустимост. При своевременно оспорване на акта за поправка съдът не може още в производството по проверка на допустимостта на жалбата да приеме за установено, че извършената промяна има характер на очевидна фактическа грешка, тъй като по този начин би разрешил предварително въпрос, включен в предмета на спора. Не може да бъде споделен и изводът за липса на правен интерес. С акта за поправка не са заличени установените с АУЗД публични задължения, нито са отпаднали неблагоприятните за жалбоподателката правни последици. Напротив, според твърденията ѝ чрез поправката е изменено основанието, въз основа на което задължението продължава да се поддържа, като въз основа на първоначалния АУЗД е било предприето и принудително изпълнение. Поради това за жалбоподателката е налице правен интерес от съдебна проверка както на основния акт, така и на извършената поправка. Отделно от това от данните по делото е видно, че пред Административен съд – Варна е висящо адм. дело № 1514/2026 г., образувано по жалба на Т. Д. И. срещу АУЗД № МД-АУ-42-1/06.02.2026 г., а предмет на производството по адм. дело № 1522/2026 г. е актът за поправка на същия АУЗД. При така установеното и с оглед връзката между предметите на двете производства, оспорването на първоначалния АУЗД и оспорването на акта за неговата няма пречка да бъдат разгледани в едно съдебно производство. Макар чл. 133, ал. 3 от ДОПК да допуска самостоятелно оспорване на акта за поправка, в случая пред един и същ съд са висящи производства както по оспорване на първоначалния акт, така и по оспорване на извършената в него поправка. Доколкото законосъобразността на поправката е непосредствено свързана със съдържанието на поправения акт, съвместното разглеждане на оспорванията осигурява цялостна преценка на законосъобразността им и изключва възможността за противоречиви съдебни произнасяния относно свързани елементи на един и същ административноправен спор. Или първоинстанционният съд неправилно е оставил без разглеждане жалбата срещу Акт за поправка на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № МД-АУ-42-1-А/05.03.2026 г. и е прекратил производството по адм. дело № 1522/2026 г. Вместо това съдът е следвало да предприеме необходимите процесуални действия за разглеждане на оспорването на акта за поправка в едно производство с оспорването на АУЗД № МД-АУ-42-1/06.02.2026 г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изложеното обжалваното определение, като неправилно, подлежи на отмяна на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,