Определение № 6030 от 20.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3149/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх.№260416/20.05.2024 г. на К. С. В. и С. М. В., подадена чрез адв. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 26005/14.03.2021 г. по гр.д. № 391/2020 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което на основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) е постановено от молителите да бъде отнето имущество на стойност от 333 693,51 лв. В молбата и уточняващата молба с вх.19452/12.11.24 г. след дадени от съда указания се сочат основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, 3, 5 и 7 ГПК. Твърди се, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, е постановено Решение на СЕС по дело С-427/22 г. и решение на ЕСПЧ от 26.09.2023 г. по делото Й. и други срещу България, в които не е разглеждан случаят на молителите, от които следва извод, че и по настоящото дело липсва извършено престъпление от В., а получените от него лихви по отпускани заеми са законен доход. Според молителите, тъй като тези обстоятелства не били съобразени в решението на окръжния съд, следва да се приложи по аналогия чл. 303, ал. 1, т. 1, 3 и т.7 ГПК и решението да се отмени поради противоречие с цитираните актове на СЕС и ЕСПЧ. Като допълнителен аргумент се изтъква, че съдът отнел имущество, без да изследва причинната връзка между извършено престъпление и това имущество, което нарушава чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Ответникът по молбата Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/ изразява становище в писмен отговор и в допълнение във връзка уточняваща молба, че не следва да се уважава молбата. Върховният касационен съд, III гр. о., по допускането на молбата за отмяна, намира за установено следното: Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 7/2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. Разяснено е, че основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, а наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна. В случая молителите се позовават на Решение на СЕС по дело С-427/22 г. и решение на ЕСПЧ от 26.09.2023 г. по делото Й. и други срещу България и твърдят, че решението на окръжния съд, при което не са съобразени постановките в посочените решения, им противоречи. Тези твърдения обаче не са относими към нито едно от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, 3, 5 и 7 ГПК, както са цитирани поради следното: Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната, а е следствие от невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. В случая цитираните от молителя решения не представляват нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото нямат никаква връзка с пълнотата на фактическия или доказателствен материал по конкретното дело. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК изисква решението, чиято отмяна се иска, да е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Решението на съда следва да е било обусловено от задължителна сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт, като с отмяната им се установява различно правно положение от това, от което е обусловено решението. Нито една от сочените хипотези в случая не е налице. Обстоятелството, че след решението на СЕС по дело С-427/22 г. е постановено Тълкувателно решение № 1/2024 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСНК, с което се приема, че предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не е престъпление по чл. 252, ал. 1 НК, както и че спрямо молителя В. е влязла в сила оправдателна присъда за такова престъпление, не спадат към сочената хипотеза за отмяна. По отношение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молителите изобщо не излагат фактически твърдения, въз основа на които да бъде проверено наличието му. Последното цитирано основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК е налице в случаите, когато ЕСПЧ с окончателно решение е установил нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Предпоставките за наличието на това основание за отмяна са: влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело, в което не е взета предвид КЗПЧОС, или ако е взета предвид, не е установено нарушение по нея; окончателно решение на ЕСПЧ, което установява допуснато от Република България нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея, което решение на ЕСПЧ е постановено по жалба на страна по приключилото дело пред националния съд; неотстранени от държавата последици от установеното нарушение с решението на ЕСПЧ и възможност последиците да бъдат отстранени при новото разглеждане на делото. В случая сочената хипотеза по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК не се констатира, тъй като се цитират решения на ЕСПЧ по случаи, различни от процесния и които не се отнасят до установено нарушение спрямо молителите. Неоснователни са доводите, че следва да се разшири приложното поле на основанията по чл.303 ГПК след като производството по отмяна представлява извънреден, извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни актове и е допустимо само в изчерпателно изброените в закона хипотези, които с оглед именно на характера на производството не следва да се тълкуват разширително или да се прилагат по аналогия. В молбата за отмяна са изложени доводи, които съставляват оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, както и за несъобразяване с практиката на СЕС и на ЕСПЧ, които не попадат в хипотезите на чл.303 ГПК и не са предмет на разглеждане в настоящото производство. В заключение, при отсъствието на твърдения за факти, попадащи в хипотезата на сочените основания за отмяна, молбата за отмяна е нередовна и следва да се остави без разглеждане. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,