Решение № 695 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 478/2009 г.

Решение № 695 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 478/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Ф. З. К. от с. Б., Разградска област, С. Я. М. и А. Я. А., двамата представлявани от адв. М от АК - Р. против решение № 192/21.01.2009 г. по гр. дело № 346/2008 г. на Разградски окръжен съд, в отменителната му част. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, затова се настоява за отмяната м в обжалваната част. Ответниците по касационната жалба Ф. А. А., Н. А. К., В. А. К. и В. А. Т., всички със съдебен адрес адв. П гр. К. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските по делото. Останалите ответници по касационната жалба В. Р. А. от с. Б., обл. Разград, А. А., Р. А., А. А. и З. А., всички със съдебен адрес адв. И гр. К. не изразяват становище по нея. Срещу въззивното решение е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно определение № 617/21.07.2009 г. по гр. дело № 478/2009 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., защото е констатирано противоречие на изводите на въззивния съд с утвърдената касационна практика, относно действителността на дарението на чужд недвижим имот. Изводите на въззивния съд, че дарението на чужда вещ е нищожно и утвърдената касационна практика в обратния смисъл не се е отразило съществено на крайните изводи за основателност и доказаност на инцидентния установителен иск за нищожност на дарението, на основание чл. 26 ЗЗД, поради липсата на воля за разпореждане с процесните имоти, в полза на В. Р. А. /нот. акт за дарение № 132/2000 г./. Изводите на въззивния съд са аргументирани с липсата на воля на упълномощителите, съгласно обема на представителната власт, с която са овластили пълномощника Я. А. /пълномощни под № 9* и № 10824/ да се разпорежда с процесните земеделски земи, възстановени по реда и условията на ЗСПЗЗ на всички наследници на общия наследодател А. Ш., като извършва отчуждителни сделки с тях, каквато е извършената от пълномощника сделка, представляваща дарение, в полза на неговата съпруга В. Р. А. В тази връзка, приемайки разпоредителната сделка за нищожна, поради липса на воля, изразена за това в пълномощните, под № 9* и № 1* съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд е приел отсъствие на целените от страните - дарител и надарен вещно-правни последици, касаещи транслативния ефект за правото на собственост, отричайки го за приобретателката по договора за дарение, сключен с нот. акт № 132/2000 г. Неоснователен е касационният довод, че установеното отсъствие на воля за упълномощителите води до нарушаване на формата на упълномощаването, затова и разпоредителната сделка - дарение е нищожна на същото основание, при което приобретателят, упражняващ фактическата власт, въз основа на тази нищожна сделка има качество на добросъвестен владелец и по отношение на него е приложима материалноправната норма на чл. 79, ал. 2 ЗС, когато се позовава на придобивна давност. Доводът не кореспондира, както с установената от съда фактическа обстановка, така и с правните изводи, на съда, обосновани от нея, защото съдът е констатирал и обявил нищожност на сделката, поради липса на съгласие, по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а не е установил нищожно нотариално действие, на някое от основанията по чл. 472 ГПК (отм.), респ. чл. 576 ГПК /нов/. Затова аргументът, че въззивният съд не се е съобразил с практиката на съда в П. № 6/27.12.1974 г. по гр. дело № 9/1974 г. на Пленума на ВС е неотносим към разрешения материалноправен въпрос, свързан с нищожност на сделката, основаваща се на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, затова и доводите за прилагане на кратката придобивна давност, по чл. 79, ал. 2 ЗС са ирелевантни и без значение за изхода на делото. Водим от горните съображения, касационният съд счете, че не е налице отменителното основание на чл. 281, т. 3 ГПК, изразяващо се в нарушение на материалния закон и като констатира, че ответниците по касационната жалба Ф. А., Н. К., В. К. и В. Т. не са направили разноски за настоящата инстанция не присъди такива, затова