Определение № 50125 от 26.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 888/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на „Енерго – Про – Продажби“ АД, [населено място], чрез адв. А. Т., с искане за допълване на определение № 50124 от 22.02.2023 г. по т.д. № 888/2022 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на “УП България 1“ЕООД,гр. София. Ответната страна – “УП България 1“ЕООД,гр. София – не депозира становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 888/2021 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на “УП България 1“ ЕООД,гр. София, против решение №179 от 03.12.2021г. по т.д. №538/21г. на Варненски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 50124 от 22.02.2023 г. по т.д. № 888/2022 г. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, като в определението по чл. 288 ГПК липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което ги претендира. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба. В подадения отговор е налице искане за възмездяване на направените от ответника разноски. Към него са представени доказателства за реалното извършване на разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие № 22660/09.03.2022 г., в който в т. III е уговорено, че дължимото възнаграждение за касационната инстанция е 8844 лв. Представено е и платежно нареждане от 18.03.2022 г., удостоверяващо заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение