Определение № 8651 от 19.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8343/2023 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК. С определение № 295 от 11.05.2023г., постановено по адм.д. № 265/2023г. Административен съд – Стара Загора, седми състав, е оставил без разглеждане жалбата на И. Кирчев от гр.Стара Загора чрез адв.К.Марков против акт за установяване на задължение № П – 1600 – 2422078721- 135 001/29.12.2022г., издаден от орган по приходите и е прекратил производството по делото. С определението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ТД на НАП – Пловдив разноски по делото в размер на 80лв. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от И. Кирчев от гр. Стара Загора, чрез пълномощника му адв. К. Марков. В същата се прави оплакване, че постановеното определение е неправилно, като се излагат съответни доводи. Моли Върховния административен съд да приеме, че постановеното определение от Административен съд – Стара Загора е недопустимо. Ответният по частната жалба директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Пловдив чрез своя процесуален представител старши юрисконсулт Р. Петкова взема становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна. С обжалваното определение Административен съд – Стара Загора е оставил без разглеждане жалбата на И. Кирчев от гр.Стара Загора чрез адв.К.Марков против акт за установяване на задължение № П – 1600 – 2422078721- 135 001/29.12.2022г., издаден от орган по приходите и е прекратил производството по делото, като е осъдил жалбоподателя да заплати на ТД на НАП – Пловдив разноски по делото в размер на 80лв. За да постанови този резултат административният съд е приел, че по жалба на И. Кирчев против посочения акт за установяване на задължение е образувано производство пред директора на ТД на НАП – Пловдив, който в срока по чл.155,ал.1 ДОПК е постановил решение № 91/21.04.2023г., с което е отменил изцяло оспорения акт за установяване на задължение № П – 1600 – 2422078721- 135 001/29.12.2022г. Предвид на това първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотеза по чл.159,т.4 АПК във вр. с §2 ДР ДОПК, доколкото жалбоподателят няма правен интерес да оспорва акт, който е отменен по реда на задължителния административен контрол, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Административният съд е намерил направеното искане за присъждане на разноски на ответната страна за основателно, като е присъдил юрисконсулско възнаграждение в размер на 80лв. Определението на Административен съд – Стара Загора е правилно и законосъобразно. В частната жалба на И. Кирчев се правят оплаквания за неправилност на определението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основание по чл.209,т.3 във вр. с чл.236 ДОПК. Навеждат се доводи, че с определение № 231 от 03.04.2023г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по адм.д. № 184/2023г. е оставена без разглеждане жалбата на И. Кирчев против акт за установяване на задължение № П – 1600 – 2422078721- 135 001/29.12.2022г. и е прекратено производството по делото, като жалбоподателят е осъден да заплати 100лв. юрисконсулско възнаграждение. В тази връзка се навежда довод, че веднъж постановеното съдебно решение не може да се оттегли от постановилия го съд, поради което следва недопустимостта му да се констатира от касационната инстанция. Твърди се още, че наличието на две производства е следвало да се констатира служебно от ответника, поради което страната не дължи разноски за юрисконсулско възнаграждение. По направените доводи настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че с оспореното определение № 295 от 11.05.2023г., постановено по адм.д. № 265/2023г. Административен съд – Стара Загора, седми състав, е оставил без разглеждане жалбата на И. Кирчев от гр.Стара Загора чрез адв.К.Марков против акт за установяване на задължение № П – 1600 – 2422078721- 135 001/29.12.2022г., издаден от орган по приходите и е прекратил производството по делото, като е осъдил жалбоподателя да заплати на ТД на НАП – Пловдив разноски по делото в размер на 80лв. Основанието за това е обстоятелството, че е налице хипотеза по чл.159,т.4 АПК във вр.с §2 ДР ДОПК с оглед това, че оспореният акт за установяване на задължения е отменен от директора на ТД на НАП с решение по чл.155,л.1 ДОПК и за жалбоподателя не съществува правен интерес от оспорване. С определение № 231 от 03.04.2023г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по адм.д. № 184/2023г. е оставена без разглеждане жалбата на И. Кирчев против акт за установяване на задължение № П – 1600 – 2422078721- 135 001/29.12.2022г. и е прекратено производството по делото, като жалбоподателят е осъден да заплати 100лв. разноски на ответната страна. Видно от мотивите на определението, същото е постановено предвид на това, че жалбата е подадена преждевременно, тъй като срокът за произнасяне от решаващия орган не е изтекъл към момента на нейното подаване. От изложеното се следва извод, че макар и все да са насочени срещу един и същ акт, две жалби нямат идентичен предмет. В случая първата, тази предмет на адм.д. № 184/2023г. е недопустима като подадена предсрочно, а втората от тях, предмет на адм.д. № 265/2023г. е недопустима поради наличие на хипотеза по чл.159,т.4 АПК. В този смисъл оплакването, че определение № 295 от 11.05.2023г. е недопустимо, се явява несъстоятелно. Недопустима се явява жалбата на страната вх. № 2593/05.05.2023г. по описа на Адм.съд Стара Загора, която е подадена след като първоначално подадената жалба е оставена без разглеждане като преждевременно подадена и след като оспорения по административен ред акт за установяване за задължения е отменен. В тази хипотеза правилно са присъдени и разноски и оплакването в обратния смисъл е неоснователно. Като правилно и законосъобразно, определението на Административен съд – Стара Загора следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК във вр. с чл.236 АПК. При този изход на процеса частния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП – София ,в състава на която като юридическо лице влиза ответната ТД на НАП Пловдив, юрисконсулско възнагражение в размер на 100лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,