Решение № 3575 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7007/2013 г.

Решение № 3575 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7007/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Иванка Димитрова Кръстева от гр. София срещу решение № 490 от 23.01.2013 г., постановено по административно дело № 8909/2012 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № РО2/31.07.2012 г. на Управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да издаде заповед за назначаването й като държавен служител на длъжността Директор на дирекция в НЗОК. По наведени доводи за неправилност на решението, изразени в неправилно приложение на закона, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отменена обжалваната пред първоинстанционния съд заповед. В представен по делото писмен отговор оспорва като неоснователна частната жалба на Управителя на НЗОК срещу определение № 2590 от 12.03.2013 г. Ответникът по касационната жалба - Управителят на НЗОК не взема становище по касационната жалба на Димитрова, но обжалва постановеното по делото определение, с което отказано изменение на решението в частта му относно разноските. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Димитрова и основателност на жалбата на Управителя на НЗОК. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е неправилно. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че Кръстева е назначена в НЗОК на 14.01.2008 г. на длъжност "главен юрисконсулт" в отдел "Правен", като до момента е имала придобит трудов стаж и професионален опит 5 г., 4 м. и 19 дни. Следователно към 31.07.2012 г. - датата на постановяване на процесната заповед Кръстева е имала професионален опит общо 9 години, 11 месеца и 4 дни, от които 4 години, 6 месеца и 15 дни в НЗОК на длъжност, за която се изисква професионална квалификация юрист. При постановяване на заповедта административният орган, както и първоинстанционният съд са обсъждали единствено професионалният опит на Кръстева, свързан с квалификацията "юрист", като при това същият е неправилно изчисляван и в двата случая. От представеното копие от част от трудовата книжка на Кръстева се установява, че същата за времето от 26.02.2002 г. до 14.01.2008 г. е заемала длъжност главен експерт в Столична ЗОК, но липсват доказателства в каква област е същият. В случая, макар правилно първоинстанционният съд да е цитирал нормата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, съгласно която минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност, неправилно е възприел тезата на административния орган, че този опит следва да е свързан единствено с времето, през което Кръстева е изпълнявала длъжност, свързана с упражняване на юридическа професия. Самото наименование на длъжността, както и посочените в длъжностната характеристика основна цел на длъжността, области на дейност и преки задължения, от които първите шест са свързани с дейността канцелария и протокол и медийна политика, а следващите осем са свързани с работата на правния отдел водят до извод, че професионалният опит за тази длъжност, съгласно изискванията на чл. 2, ал. 2 от Наредбата не следва да е свързан единствено с упражняване на професията юрист, а може да бъде и в останалите области, свързани с основните функции за длъжността. При това неправилно съдът е приел, че обжалваната пред него заповед е постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел. Отделно от това следва да бъде посочено, че в приложената по делото административна преписка фигурира автобиография на Кръстева, от която се установява, че същата има и друг професионален опит. В случая административният орган е постановил акта си без да изясни релевантните факти и в нарушение на изискванията на чл. 35 АПК. По делото са представени две поименни длъжностни разписания. По първото от тях в сила от 07.05.2012, в което Кръстева фигурира като директор на Дирекция "Правна" - до 21.06.2012 г. по трудово правоотношение. В същото длъжностно разписание в Обща администрация е предвидена Дирекция "Административни дейности", в която е имало структурирани три отдела - "Канцелария и административно обслужване", "Международно сътрудничество, протокол и връзки с обществеността" и "Медийна политика". Тази структура е посочена и в заповед № РД-09-267 от 02.05.2012 г. на Управителя на НЗОК. По щатното разписание в сила от 25.06.2012 г. е предвидена нова структура на Обща администрация, като е създадена Дирекция "Канцелария, връзки с обществеността и правно обслужване" (КВОПО), която е организирана, съгласно това щатно разписание в два отдела - "Канцелария и връзки с обществеността" и "Правно обслужване", като всички длъжности, включително и за директор на дирекцията са предвидени за заемане по трудово правоотношение. Такава е структурата и по заповед № РД-09-389 от 22.06.2012 г. на Управителя на НЗОК. По делото липсват доказателства за наличие на правно-обоснована необходимост от приемане на щатното разписание от 25.06.2012 г. С ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., е приет Класификатор на длъжностите в администрацията, като в длъжностно ниво 3, ръководно ниво 3В е посочена длъжност директор на дирекция в Национален осигурителен институт и НЗОК, с минимални изисквания за заемане на длъжността образование, магистър, ранг V старши, професионален опит 7 години и е предвидено тези длъжности да се заемат по служебно правоотношение. Съгласно § 85 от ЗИД на ЗДСл, обн., ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 01.07.2012 г. правоотношенията с лицата от администрациите по Закона за здравното осигуряване се уреждат при условията и по реда на § 36 от ПЗР на ЗИД ЗДСл (ДВ, бр. 24/2006 г., като с акта за назначаване на държавния служител се присъжда определения в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по-висок ранг и се определя индивидуалната основна месечна заплата. Съгласно § 36 с. з., когато една длъжност, която се изпълнява по трудово правоотношение, бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, в едномесечен срок от влизането в сила на акта лицето се назначава за държавен служител. Назначаването се извършва, ако служителят отговаря на изискванията на чл. 7 и подаде заявление по чл. 8 в 14-дневен срок от влизането в сила на нормативния акт. Не се спори между страните, че на 13.07.2012 г. Кръстева е получила уведомление, че длъжността, която заема, без да е посочена каква е тя, е определена за заемане от държавен служител, като по т. 2 й е посочено, че в случай, че желае да заеме длъжността "началник отдел, II младши ранг, съгласно утвърденото длъжностно разписание в срок от 01.07.2012 г. до 16.07.2012 г. следва да подаде писмено заявление по образец, заедно с приложения. Същевременно от приложеното на л. 29 от първоинстанционното дело удостоверение, както и от приложеното на л. 31 от същото дело копие от извлечение на трудовата книжка на касаторката се установява, че същата е заемала длъжността "началник отдел", в дирекция "КВОПО" за времето от 25.06.2012 г. до 03.09.2012 г. На същата дата - 13.07.2012 г. Кръстева е подала заявление, ведно с необходимите приложения, да бъде назначена на длъжността "директор на дирекция" на основание § 85, ал. 1 ЗИДЗДСл във вр. с § 36, ал. 1 от с. з. На 03.08.2012 г. на същата е връчено предизвестие с № 317/30.07.2012 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, без да е посочена длъжността, която заема, и на същата дата й е връчена заповед № 34/30.07.2012 г. на Управителя на НЗОК, с което е прекратено трудовото й правоотношение за длъжността "директор на Дирекция "Правна", а на 31.07.2012 г. Управителят на НЗОК е постановил обжалваната пред първоинстанционния съд заповед Р02, с която е отказал да издаде заповед за назначаване като държавен служител на Кръстева за длъжността "директор на Дирекция" в НЗОК. При така установеното фактическа страна първоинстанционния съд е извел неправилен извод, че заповедта е законосъобразна. Освен, че при постановяването й не са събрани доказателства за действителния професионален опит на Кръстева, както и за това в каква област е същият, за да бъде извършена преценка дали същата притежава такъв, в областите на дейност, свързани с функциите, определени с длъжностната характеристика на длъжността директор на дирекция "КВОПО" в НЗОК (което не е сторено и в хода на съдебното производство), което е довело до постановяване на заповедта в нарушение на чл. 35 АПК, в случая при постановяването й са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила за издаването й. Ответникът не е спазил изискването на § 85, ал. 1 ЗИДЗДСл, като не е предложил на Кръстева да бъде назначена като държавен служител на заеманата от нея длъжност. Освен това, макар от административната преписка се установява, че на ответника е бил известен факта, че Кръстева притежава и друг професионален опит, извън този по трудовото й правоотношение с НЗОК, който обаче не е установен като област на дейност и размер, Управителят на НЗОК е следвало съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 АПК да уведоми Кръстева да отстрани недостатъците в заявлението й, като уточни какви са те, като определи срок за това и укаже на същата, че при неотстраняването им ще прекрати административното производство по заявлението й. Без значение за законосъобразността на заповедта е фактът, че на Кръстева е предложено да заеме длъжност "началник отдел", доколкото с нея органът се е произнесъл по заявлението на Кръстева да бъде назначена на длъжността "директор на Дирекция КВОПО". За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че след влизане в сила на новоприетият Класификатор на длъжностите в администрацията, съгласно който конкретни длъжности в НЗОК могат да се заемат само по служебно правоотношение Управителят на НЗОК е следвало да утвърди щатно разписание, в съответствие с въведените с него нови изисквания, в което с оглед изискванията на чл. 3 от Наредбата за прилагане на Класификатора да определи кои от длъжностите в НЗОК ще се заемат по служебно и кои по трудово правоотношение, като това е следвало да бъде сторено след влизане в сила на Класификатора. Няма спор, че съгласно чл. 3, ал. 4, т. 1 от посочената наредба длъжността "директор на дирекция" е ръководна и следва да се заеме по служебно правоотношение, но в случая липсва утвърдено щатно разписание в съответствие с чл. 11 от наредбата, а последното утвърдено длъжностно разписание е с дата преди влизането му в сила и всички длъжности са определени за заемане по трудово правоотношение, включително и длъжността "директор на Дирекция КВОПО". Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на закона, вместо което обжалваната от Кръстева заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна - постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие със закона. С оглед изхода на делото жалбата на Управителя на НЗОК срещу определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата му за изменение на решението в частта му относно присъдените разноски, е безпредметна, тъй като предвид установената незаконосъобразност на решението и отмяната му като такова размерът на присъдените разноски е без значение, доколкото същите присъждането им е част от отменения акт. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че обжалваният акт е законосъобразен, тъй като от представените по делото доказателства безспорно се установява, че по делото не е представен списък с направените по делото разноски в преклузивния срок по чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно в производството по силата на чл. 144 АПК, при което обосновано съдът е приел, че молбата е недопустима. Касационният жалбоподател не претендира разноски в настоящето производство, а такива са непретендирани от него и в първоинстанционното, при което не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение